facebook
twitter

Медии

БТА - близо до политиците, далеч от новините

Държавната телеграфна агенция все повече губи позиции и приходи и все повече разчита на субсидията си от държавата
1836
Управляващи и опозиция обещаха на Максим Минчев да вдигнат парите, с които данъкоплатците финансират БТА.

На журналистите е добре известно професионалното правило, че колкото една медия стои по-равноотдалечено от всички партии и политиците имат забележки към гледната й точка, толкова по-обективно е информирана нейната аудитория. Тогава тя се доближава най-близо до определението за журналистика без пристрастия и до обществена медия. Каква обаче е дефиницията в обратния случай – когато всички партии са доволни от медията и я хвалят и й предлагат помощта си за различни услуги.

Това се случи при приемането на отчета на БТА в Народното събрание в края на миналата парламентарна сесия, когато генералният директор Максим Минчев бе засипан с похвали и от управляващи, и от опозицията. Без никой да зададе каквито и да е конкретни въпроси за работата на БТА и да се поинтересува например защо намаляват собствените приходи на БТА от информационна дейност, политиците се втурнаха да обещават увеличение на държавната субсидия. Мотивът бе, че тя е в пъти по-малко, отколкото е на БНТ и БНР.

„БТА, колеги, за сведение разполага – ще използвам грубия израз – със смешните 4.4 млн. лв. годишен бюджет, като има представителство във всички областни градове. Затова ви призовавам наесен, като се видим отново, хайде да направим така, че този бюджет на БТА малко да бъде завишен. Мисля, че те го заслужават, при положение че БНР получава бюджет над 40 млн. лв., тоест разликата е десет пъти в повече“, заяви депутатът от „Обединени патриоти“ Славчо Атанасов. Парадоксално е, че всъщност той бърка сумата с над 400 хил. лв., макар че само минути преди това тя бе съобщена официално - 4 852 600 лв.

Защо партиите в парламента са доволни от управлението на Минчев,

въпреки че в същото време БТА губи позиции? Отговорът може да бъде намерен, ако се разгледа съдържанието на информационните емисии, които агенцията изпраща на клиентите си. Вътрешните новини на БТА изобилстват с официални прессъобщения и материали на партии, министерства и други институции. Често пъти те излизат едно към едно във вида, в който са били подадени от пиарите. В статиите на БТА обикновено липсва историята на проблема, въпреки че от една национална агенция се очаква това. (Клиенти на агенцията разказват, че могат да ползват архива й до 2 седмици назад, защото агенцията няма пари за сървъри, на които да качи по-голям обем информация.) Липсва и анализ дали това, което даден министър или депутат твърди днес, кореспондира с изказванията му отпреди време. Няма я проверката на фактите, изявленията обикновено се препредават само дословно без никакъв намек за познаване на проблема. Международната информация преимуществено разпространява текстове от ТАСС, а съществуващите от няколко години видео новини не са цитирани никъде.

По време на изслушването в парламента през юли генералният директор се хвали, че "БТА не е произвела нито една фалшива новина", заради което е поздравен от члена на медийната комисия Диана Саватева (ГЕРБ, журналистка). Това е така поради една проста причина - БТА не е произвела нито една новина. Според работещи в БТА в нея се спазва негласно правило, че агенцията не публикува първа новина по чувствителна тема, преди същата да се появи и на друго място и да се видят реакциите по нея. Подобно нещо със сигурност може да се види в Народното събрание например, където дописките на БТА обикновено се появяват не само след тези на частните агенции, а и на много онлайн медии. Очевидно генералният директор е открил

универсалният инструмент за борба с фалшивите новини - като не се съобщават никакви новини

Въпреки че има кореспонденти във всеки областен град, БТА трудно може да се нарече и лидер в регионалните вести. Причините са същите - вместо да търси и обръща внимание на сериозните проблеми на хората в малките градове и села, секцията „Българска община“ също се пълни с официални съобщения, а също и с информация от чествания на годишнини, с дописки за фестивали, изложби и т.н.

Всичко това води до отлив на абонати, за което признава и самата БТА (виж карето с приходите). Ръководството на агенцията вижда другаде причините за загубата на позиции и приходи. Шефът Минчев често обвинява за проблемите „чичко Гугъл“ и това, че други медии се възползват нерегламентирано от изтичането на информация в глобалната мрежа. Минчев обаче очевидно не отчита, че е превърнал агенцията в ретранслатор на прессъобщения на бюджетна издръжка.

Миналата година маркетинг отделът е повишил приходите в сравнение с предходната, а рекламният отдел ги е намалил сериозно. В същото време с еднолично решение на Минчев двата отдела са били обединени, като шефът на по-зле работещия рекламен отдел е поел ръководството на общото звено. Пак според вътрешна информация (тъй като официални данни за това липсват) в БТА работят около 200 души, от които броят на редакторите, репортерите и кореспондентите е със съвсем малко по-голям от тези на администрацията. Т.е. на всеки журналист се пада по един администратор.

Наскоро Минчев взе още едно спорно решение. Той уволни Евелина Андреева, която работи в агенцията от 26 г., а през последните 16 г. е неин главен секретар, и която се ползва с отлично реноме в професионалните среди. След уволнението Андреева съобщи, че махането й е станало след внезапна промяна на длъжностната характеристика за позицията. „Миналата седмица внезапно ми бе поискана диплома за икономическо или юридическо образование във връзка с “новоутвърдена длъжностна характеристика”, според която имало изискване за “ново образование”. Договорът ми бе прекратен в извънработно време с мотив, че „служителят не притежава необходимото образование за заеманата длъжност”. Предизвестие нямаше, мотиви също“, съобщи Андреева във Фейсбук.


По официални данни

Според отчета от 2016 г. БТА реализира собствени приходи в размер на 1 628 хиляди лева, което е с 15 на сто по-малко от 2015 г. През следващата 2017 г. постъпленията малко се вдигат, което се дължи на извънредните парламентарни избори и на активността на партиите. За да паднат отново година по-късно, когато избори няма.

През 2018 г. агенцията разполага с общ бюджет от близо 6.5 млн. лв. - държавна субсидия плюс собствени приходи около 1.5 млн. лв., от които 3.74 млн. отиват за заплати, 769 000 са за осигуровки, 43 000 лв. са платени като обезщетения, а 413 000 лв. са в графа „други възнаграждения и плащания за персонала“. За издръжка на агенцията са похарчени 1 449 000 лв., а за капиталови разходи – 440 000 лв.

През март 2017 г. служебното правителство на Огнян Герджиков отпуска 500 000 лв. целева субсидия за БТА, с които агенцията да си построи мултимедиен център. Идеята за този център е от години, като с него БТА първоначално се надява да участва в събитията от българското европредседателство през 2018 г. Кабинетът на Герджиков обаче не обвързва откриването му с форума и той отваря врати през зимата на т.г. Общата стойност на центъра е близо 800 000 лв. Досега в него са се провели едва няколко прояви, сред които някои от събитията, свързани с  6-ия световен конгрес на информационните агенции от 13 до 15 юни, както и една конференция на тема НАТО. Шефът на центъра доц. Георги Лозанов заяви, че тепърва ще започне да се разгръща от есента на т.г. План за развитието, и отчет за очакваните приходи не ни бе предоставен.

 

НЯМА ЛОШИ ВЪПРОСИ, ИМА ЛОШИ ОТГОВОРИ

Миналата седмица вестник „Сега“ се опита на няколко пъти да получи конкретни отговори на посочените по-долу въпроси. Първоначално Максим Минчев заяви, че нужда от повече разяснения няма, защото отговорите на всички въпроси може да се открият в отчетите на БТА. След като му бе напомнено, че в отчетите липсва ключова информация, Минчев прие да отговори  на следните въпроси:

Колко души работят на трудов договор в БТА? Вярно ли е, че съотношението между журналистите и администрацията е съвсем малко повече за журналистите?

Коя е последната собствена новина на БТА от България, която е публикувана на 1-ва страница на вестник или като първа новина в тв емисия?

Вярно ли е, че в БТА има неписано правило агенцията да не публикува важна политическа информация първа?

Внезапно прекратихте договора на главния секретар Евелина Андреева, която заемаше поста 16 г., като също така внезапно променихте длъжностната характеристика за поста. С какво обосновавате необходимостта от тази промяна? 

Но в крайна сметка генералният директор реши да прати становище на подчинената му редколегия. С известно неудобство припомняме на колегите основно журналистическо правило: няма лоши въпроси, има лоши отговори. 

 

ОТГОВОРЪТ НА БТА

Уважаеми колеги,
Искаме да изразим искреното си професионално уважение към вашия вестник и позициите, които той отстоява. 
Въпреки това считаме, че въпросите, които са изпратени от негово име до генералния директор на БТА, съдържат клеветнически елементи и са обидни за работещите в агенцията. И което е по-лошо – формулирани са така, че да произведат фалшиви новини за БТА, които никакви отговори после да не могат да поправят. Защото това не са въпроси, а съобщени под формата на въпрос тенденциозни оценки за дейността на агенцията, без да са подкрепени с аргументи.
Обратното: пълни са с неистини и манипулативни твърдения, които не се спират дори пред недвусмислеността на числата. За да се създаде още в началото впечатлението, че БТА се е бюрократизирала, се пита защо журналистите са съвсем малко повече от администрацията. Истината е, че пропорцията е около 7:1 в тяхна полза. (Това би било вярно, ако за администрация се броят само счетоводството - 10 души, и секретарките - 5. Извън това в агенцията има още отдели "Маркетинг", "Реклама", шофьори, ПР отдел, деловодства - бел. "Сега") Или пък анонимното „клиенти на БТА разказват” (неясно на кого), че могат да ползват архива на агенцията до две седмици назад, при положение че това се урежда с договори с ясно фиксирани права и на двете страни. Или пък внушението, че информации на БТА не попадат на челно място в медиите, което е невярно. Медиите днес ползват много и различни източници на информация, но по отношение на достоверността й репутацията на БТА у нас остава ненадмината. Друг въпрос е доколко коректно я цитират, което отваря темата за кражбите на интелектуална собственост. Обиден за нас е и въпросът за т.нар. неписано правило относно непубликуването първо от БТА на политическа информация. 
И още. Тези  въпроси внушават, че БТА носи вина и за общата тенденция на спад на приходите в традиционните медии, която засяга, и то в много по-голям мащаб, всички световни медии и особено световните агенции. Като издатели на вестник и вие със сигурност следите промените на този пазар, следствие от неравната конкуренция с инвазията на недостатъчно качествена, но за сметка на това безплатна информация, разпространявана в интернет. Преднамерените въпроси към агенцията доближават чистия абсурд, когато като вина на БТА се приписва даже приемането на отчета й в НС и от управляващите, и от опозицията. Какво по-добро доказателство за политическата й независимост и признание за това, че  си върши работата професионално, срещу което никой няма какво да възрази.
От начина на структуриране на въпросите оставаме с впечатлението, че тонът им е зададен от бившия главен секретар на БТА, с когото наскоро бяха прекратени трудовоправните отношения. Ясно е, най-малкото защото нейното име е единственото споменато във въпросите, а единственият конкретен факт в тях е отстраняването й. Като, разбира се, то е представено за безпричинно и внезапно, а тя за невинна жертва. Нещата стоят различно. Свидетели сме, че от година и половина тя демонстративно се беше дезинтересирала от работата си в агенцията като ръководител на администрацията, както е записано в закона за БТА. Така че няма нищо безпричинно и внезапно. В сложната ситуация на медийния пазар липсата на активен главен секретар със специализирана компетентност за този пост се чувства все по-силно в БТА.
Уважаеми колеги,
Случаите на реваншизъм от страна на бивши служители е добре познато явление, но имаме надеждата, че вестник „Сега” ще опази страниците си от него. Ако все пак вземете решение да публикувате материал в духа на изпратените въпроси, молим да приемете нашето обръщение към вас като изпреварваща реализация на правото ни на отговор.
Високо ценим интереса ви към БТА, което се случва за първи път от десетилетие насам. И като обществена медия с готовност ще отговорим на собствените ви обективни въпроси за дейността ни.
Редколегията на БТА
 

Все още няма коментари

Още

"Атака" поиска Караянчева да закрие ПГ на "Обединени патриоти"

09.09.2019

1321 7
Открива се есенната сесия на парламента

04.09.2019

100 1
Не съм свиня!

12.08.2019

Деян Копчев

2450 3

Влез или се регистрирай за да коментираш

×