Да бъдеш отъждествявана с денонощен магазин, в който има всичко – но не като богатство и неизчерпаемост на душевните ти стоки, а като автоматизъм на съществуването, подобно на малка бурмичка в голяма, добре смазана, ала безлика социална машина. Такава е Кейко Фурукура – героинята в бестселъровия роман „Жената-конбини“ (2016) на японската писателка Саяка Мурата, който режисьорът Марий Росен е драматизирал и поставил на сцена „Апостол Карамитев“ в Народния театър.
Кейко още от малка си е странна птица. Макар и отглеждана с любов, тя не изпитва чувствата, които децата от ранна възраст са възпитавани да изпитват. Тя сякаш е напълно лишена от емпатия, не е добричка и милозлива, а само пределно откровена и вярна на някаква собствена чудата логика. После се научава да мимикрира… Докато един ден младото момиче по случайност не попада в непознат квартал и не се влюбва от пръв поглед в празния магазин с надпис „Предстоящо откриване“. Бъдещо конбини – така се наричат въпросните нонстоп минимаркети в Страната на изгряващото слънце. Да издържи интервюто за набиране на персонал не е трудно и тя се оказва част от екипа, който ще бъде облечен в униформи и обучен на правила и подходящи обноски към клиентите. Без брутална експлоатация и грубости – любезно, по японски. В образа на Кейко в спектакъла влиза Боряна Йовчева – актриса, позната най-вече от продукции на независимата театрална формация „Реплика“, създател на дигитално съдържание, инфлуенсър… А подробностите от нейния бекграунд преди да се превърне в „жена конбини“ научаваме от предългия й встъпителен монолог.
Кейко намира в своето конбини социална реализация, свобода в анонимността. Нейният колега Шираха сан, „новото момче“ в конбинито, пък не се вписва в подредения му микрокосмос. В неговата роля е Александър Тонев – един от най-ярките и разпознаваеми млади актьори в академичната трупа, притежател на награда „Икар“ и номинация за „Аскеер“. Когато Шираха остава без работа, Кейко го приютява в дома си. Почти гротесковия Шираха сан на Александър – мрънкач, пишман-мачо и женомразец, иска да се „скрие“ при нея от враждебния свят, да приключи веднъж завинаги с работата и цял живот да не прави нищо – но не като удоволствие от dolce far niente, а като социална мимикрия.
Между двамата аутсайдери се поражда парадоксална близост без близост. Между тях няма флирт, няма секс, няма сантимент, любов или страст – само крайна откровеност и социален договор от нов тип. Той иска просто да бъде оставен на мира и да паразитира на неин гърб. За да бъде призната за пълноценна и успешна личност, жената пък трябва да има стабилна, а не почасова работа и социално приемлива връзка или брак – не само в Япония… И Кейко и Шираха на моменти ще ги симулират пред другите (съученичките, единствената приятелка, сестрата, колегите – всички тях ги „играе“ Боряна, чиято героиня води повествованието). Но когато две самоти се съберат, те не правят споделеност; когато два типа свобода съществуват паралелно, без допир, те рядко създават усещане за щастие.
Спектакълът на Марий Росен е бял, отчужден, някак стерилен – като японския етикет, и на моменти жесток. Тази отчужденост се усеща още в откриващия монолог, когато вече 36-годишната Кейко разказва детството и ранната си младост – монологът тече на запис, произнесен с безстрастен глас, а тя, с избелено лице като в театър "Но", със ситни стъпки измерва сцената. Включва се с жив говор само от време на време и първата дума, която изрича, е "Заповядайте". "Заповядайте" – паролата за бон тон в рая на японското обслужване, едновременно любезно и дистанцирано. Заповядайте: в магазина, в света на удовлетворяващия шопинг, но не и в душата ми… С тази дума и ще завърши спектакълът: защото конбини е повече от магазин, конбини е втора природа, самият живот и модел на света. А там невинаги е приветливо и трябва поне да се опитаме да бъдем възпитани...
„Жената-конбини“ е спектакъл за невписващите се в социалната принуда, за причудливите форми на свобода и утеха, които човешката психика понякога търси, за това какво е да си по свой начин различен в унифицирания ни свят – провал или победа.
Драматизацията на Марий Росен е направена по превода на романа от Маргарита Укегава. Хореографията на спектакъла е на Яница Атанасова, сценографията и костюмите са на Петя Боюкова, композитор е Александър Евтимов-Шаманчето. Драмтург на постановката е Анелия Янева. Следващите представления на драматичната комедия „Жената-конбини“ са на 26 февруари и 22 март.
