Актрисата Жорета Николова за втори път е избрана да играе в "Есенна соната" на Ингмар Бергман. Режисьорът Крум Филипов започна в Народния театър репетиции за сценична среща с една от най-интимните и разтърсващи истории за отношенията между майка и дъщеря. В спектакъла освен Жорета Николова участват актьорите Александра Василева, Албена Ставрева и Стоян Пепеланов. Сценографията е на Венелин Шурелов, костюмите – на Елица Георгиева, а музиката – на Христо Намлиев. Драматург е Мирела Иванова, а асистент-режисьор – Ирина Иванова. Постановката е по превода на Васа Ганчева. Премиерата ще бъде през април на Камерна сцена, информират от трупата.
"Есенна соната" неведнъж е изкушавала големи имена в българския театър. Мнозина все още помнят интерпретацията на Младен Киселов в Театър 199 в началото на новия век – един от първите спектакли у нас, за които бе проведен кастинг за актьори. Тогава режисьорът се спря за ролите на Илка Зафирова, Жорета Николова, Атанас Атанасов и Йоана Буковска. Показателно е, че Жорета Николова участва и в избора на Крум Филипов, но вече в друг образ – на майката, докато през 2001-ва изигра нейната отчуждена по-голяма дъщеря Ева.
"Есенна соната" е сред най-дълбоките психологически творби на Ингмар Бергман – болезнено откровен разказ за любовта, която не намира език, за неизказаните обвинения, които се трупат с години, и за трудния, понякога невъзможен път към прошката. Най-краткото и вярно определение за драмата дава самият Бергман: "Майка и дъщеря – каква ужасна комбинация от чувства, от обърканост и унищожителни сили".
И по-нататък пояснява: "Какъв е ефектът върху човек от чувството на непринадлежност към съществото, с което се идентифицира и самоопределя в първите етапи от живота си – майката? Пораства ли човек, който се е чувствал изоставен и самотен в детството си, или застива в момента на травмата? В какво се превръща реалността, ако човек продължи да живее с чудовищата от ъглите на детската стая? Какво следва след като съживим труповете в гардероба? Възможна ли е прошката? Върху тази вихрушка, ту овладяна, ту отприщваща разрушителната си мощ, се изгражда и развива тази история за любовта като изначална човешка потребност".
Крум Филипов е роден на 9 февруари 1969 г. в София, но израства в Смолян. Завършил е българска филология в Софийския университет и театрална режисура в НАТФИЗ в класа на проф. Иван Добчев. Дипломният му спектакъл "Кървава сватба" от Федерико Гарсия Лорка, поставен на сцената на ДТ "Никола Вапцаров" – Благоевград, е номиниран за "Аскеер". Филипов е специализирал и кинорежисура в клас на проф. Георги Дюлгеров. По време на следването си бъдещият режисьор работи като журналист и…като бояджия – шпаклова и боядисва фасадата на сградата на Народното събрание.
Сред проектите му, награждавани на значими театрални форуми у нас и в чужбина, са Viktoria (по разказа "Болки на душата" от Ингмар Бергман), "Мармеладов" (по "Престъпление и наказание" на Ф.М. Достоевски), "Автопортрети за разпознаване" – в съавторство с Юлия Огнянова и Емилия Ованесян, "Змейова сватба" (по текстове на Пейо Яворов, Тадеуш Ружевич, Васко Попа и Чеслав Милош) и др.
Сценарист и режисьор е на музикални видеоклипове и на 9 документални филма, за един от които - "Изповед" (за пианиста проф. Георги Петров), получава наградата "Златен ритон". Автор е на портретни филми от документалната поредица на БНТ "Умно село": за издателката Божана Апостолова, художниците Кольо Карамфилов и Ясен Гюзелев, писателя Палми Ранчев.
Крум Филипов пише и лирика – през 1994 г. става лауреат на конкурса "Веселин Ханчев", а на следващата година печели първа награда в литературния конкурс "Яворов" в Поморие. През същата 1995-а издава първата си стихосбирка "Затръшнато небе".
