Медия без
политическа реклама

Койна Русева дирижира оргазми

Спектакълът на Стоян Радев по известната пиеса на Ева Енслър е на кръстопътя между физиологията и поезията

05 Март 2023
Под знака на V - Койна Русева, София Бобчева и Светлана Бонин
Театър Бонини
Под знака на V - Койна Русева, София Бобчева и Светлана Бонин

Койна Русева дирижира оргазмите на колежките си София Бобчева и Светлана Бонин, чиято музика се издига от тихи стонове до тържествено тръбно тибетско песнопение в изживяване на освобождаващото женско удоволствие. Различните тонове на себепознаването звучат на кръстопътя между физиологията и поезията, където е ситуиран новият спектакъл „Монолози за вагината“ на режисьора Стоян Радев, в последно време особено активен в претворяването на екстатични женски преживявания от най-различен характер („Представление и половина“ за катарзисното понякога битие на актрисите в театъра). В основата е знаковата пиеса на Ева Енслър – американски драматург и активистка на феминизма, която сега се обозначава просто с Ви (V – от вагина,разбира се).

Предизвикала реакции от „Осанна“ до „Разпни я!“ със своята неподправена, почти документална провокативност при появата си през 1996-а в Ню Йорк и след това при възкачването си на българска сцена през 2000 г. с добилата култов статус постановка на Галин Стоев с Цветана Манева, Снежина Петрова и Вяра Коларова, днес „Монолози за вагината“ отдавна не би трябвало да е повод за открития и скандал. Прилича по-скоро на възпитателно-просветителско, „учебно“ помагало за навлизащи в дебрите на сексуалния живот девойки или психотерапевтичен сеанс за жени, по една или друга причина скъсали със своето чувствено „аз“. Създадена по автентични интервюта с жени – някои детински наивни в търсенето и ровенето за точката на удоволствие, други познавателни като ритуала по женското обрязване в Африка, трети истински покъртителни в своята лаконична сила за неумолимо заболяване или насилията по време на войни, пиесата през годините навярно отчасти е променяла съдържанието си. Със сигурност онова, което винаги я е спасявало, е чувството за хумор на авторката, което като червена нишка обединява смешните, трогателни и нелепи истории, а в случая – и безспорното майсторство на трите актриси. Впрочем, сред знаменитостите, изпробвали този текст, са Джейн Фонда, Упи Голдбърг, Глен Клоуз, Сюзън Сарандън, Сандра О…

Според характера на персонажите, тук Койна е поетичната, София Бобчева – по-земната, а Светлана Бонин – изстрадалата. В центъра на техните монолози е женската вагина: обичана и мразена, неудостоявана с внимание от години или гледана със страх, благоговение, благодарност. Практическите семинари, за които разказва една от героините, целят да отключат самопознанието и автоеротизма, умението да се наслаждаваш на себе си и на живота, отъждествявайки се с усещанията на своята вагина или клитор, преливайки самата ти в тях. На моменти изглежда, че идеята на цялата пиеса/целия спектакъл е това. А все пак ни се ще да вярваме, че истинската жена с нейния житейски, чувствен и духовен опит е повече от една вагина…

За щастие, има и други акценти освен предизикващите леки позиви на погнуса натуралистични подробности за телесни течности, движения и миризми. Интелигентната съвременна Ева отдавна е надскочила емоционалното невежество, сексуалните табута и предразсъдъци, но те продължават да съществуват в публичното пространство. Щом и днес дори в „цивилизования“ свят толкова много жени загиват от ръцете на своите обични, щом насилието към партньора все още е „бон тон“ между четирите стени на дома, дебатът по тези болни теми трябва да продължи. Което означава, че за подобни проекти по-същественото е да успеят не толкова в естетическите, колкото в своите социално-политически задачи и послания за осъзнаването на проблемите и тесните места в отношенията. И за това ги аплодираме.

„Монолози за вагината“ се определя като текст, изпълняващ важна политическа мисия със средствата на изкуството, а не само като продукт на развлекателната индустрия“, потвърждава и режисьорът Стоян Радев.

Преводът на пиесата на Ева Енслър е на Хари Аничкин. Художник е Елица Георгиева. Спектакълът, продуциран от частната театрална формация „Бонини“, се играе на открита сцена „Сълза и смях“, а следващите представления са на 19 март и 7 април.

Още по темата