Медия без
политическа реклама

Италианската режисьорка Лина Вертмюлер почина на 93

През 1977 г. тя стана първата жена с номинация за режисьорски „Оскар“.

10 Дек. 2021
EPA/BGNES
Лина Вертмюлер през 2019 г., при откриването на звездата ѝ на Алеята на славата в Холивуд.

Лина Вертмюлер е починала на 9 декември м дома си в Рим. За смъртта ѝ пръв съобщи в Туитър кметът на Рим, като я нарече „Велика режисьорка, направила филми, пълни с ирония и интелигентност, първата жена, номинирана за Оскар за най-добър режисьор".

Родена е на 14 август 1928 г. в аристократично швейцарско семейство в Рим. На 17 години се записва в театралната академия, дебютира като куклен режисьор, пише за радио и телевизия, демонстрира нюх към  сюрреализма и хумора, които ще станат нейното печелившо оръжие. в края на 50-те -късно става помощник режисьор на Федерико Фелини във филмите му „Сладък живот“ (1960) и „81/2“ (1963).

Дебютира като режисьор в игралнато кино с I basilischi през 1963 г. и печели награда на филмовия фестивал в Локарно. По това време среща и актьора Джанкарло Джанини, който по-късно играе в някои от най-добрите ѝ филми. В началото на 70-те години печели две поредни номинации за Златна палма в Кан.

През 1974 излиза филм ѝ Travolti da un insolito destino nell’azzurro mare d’agosto („Отнесени от необикновената съдба в лазурното море през август“) с Джанкарло Джанини и Марианджела Мелато — той играе обикновен работник, а тя — богата наследница. През 2002 г. Ричи направи римейк с тогавашната си съпруга Мадона и Адриано Джанини, син на Джанкарло Джанини, който играе ролята на баща си. Гари Маршал също беше заснел много подобен сюжет в „Зад борда“ с Голди Хоун и Кърт Ръселпрец 1987 г.  

Най-голям успех обаче ѝ носи Pasqualino SetteBellezze („Паскуалино „Седемте красавици”), заснет през 1975 г. Този филм получава 4 номинации за „Оскар“ през 1977 г. — за актьор в главна роля (Джанкарло Джанини), за чуждоезичен филм и още два — за сценарии и режисура — и двата за Лина Вертмюлер. 

През 1978 г. Вертмюлер снима на английски в Холивуд „Краят на света в нашето брачно легло в една дъждовна нощ“, който обаче се оказа неуспешен в търговска отношение. Следващите ѝ  филми с еротични сюжети не повтарят успеха на ранните творби на Вертмюлер.

През 2019 г., тя бе наградена с почетен „Оскар“ за цялостно творчество, същата година получи и звезда на Алеята на славата в Лас Анджелис.