Американски учени разработват нова ваксина под формата на назален спрей, която евентуално би могла да предпазва организма от всички видове грип, настинка, белодробни бактериални инфекции и дори от някои видове алергии, съобщи BBC News.
Изследователи от Станфордския университет вече са изпробвали своята „универсална ваксина“ върху животни, но сега им предстоят тестове с участието на хора.
Те твърдят, че използват радикално различен подход в сравнение с традиционните ваксини, които човечеството прилага повече от 200 години.
Експерти в областта определят резултатите като наистина впечатляващи, въпреки че изследването все още е в ранен етап. Те се надяват, че ваксината може да се превърне в огромна крачка напред в борбата със заболяванията.
С какво новата ваксина се различава от старите и как действа?
Сегашните ваксини „обучават“ тялото да се бори с една конкретна инфекция. Например ваксината срещу морбили предпазва само от това заболяване, както и ваксината срещу варицела или срещу друг конкретен вирус. Така работи имунизацията още от края на XVIII век, когато за първи път е приложена от британския лекар Едуард Дженър.
Но подходът, описан от авторите в списание Science, не се основава на обучение на имунната система. Той имитира принципите, по които имунните клетки обменят информация помежду си.
Ваксинацията се извършва чрез назален спрей, който води до това белите кръвни клетки в белите дробове (известни като макрофаги) да останат в състояние на готовност за активиране. В резултат те започват да действат независимо от това каква точно инфекция се опитва да проникне в организма.
При експерименти с животни подобна ваксина е действала приблизително три месеца.
Изследването показва, че повишената готовност на макрофагите значително намалява количеството вируси, проникващи през белите дробове - те са били от 100 до 1000 пъти по-малко.
"Същевременно имунната система е била „напълно готова светкавично да отрази атаката“ на вирусите, които все пак са успели да проникнат", казва професорът по микробиология и имунология Бали Пулендран от Станфордския университет.
Изследователската група е установила също, че новата ваксина помага за защита срещу два вида бактерии — Staphylococcus aureus (златист стафилокок) и Acinetobacter baumannii, които причиняват редица вътреболнични инфекции.
„Тази ваксина, която наричаме универсална, предизвиква много по-широк имунен отговор и защитава не само от грипния вирус, не само от ковид, не само от настинка, а практически от всички вируси и от много различни бактерии, както установихме експериментално, и дори от алергии“, казва Пулендран пред Би Би Си.
Промените в работата на имунната система очевидно я карат също да реагира по-слабо на алергени, съдържащи се в праха, които могат да предизвикат алергична астма.
Какви въпроси остават без отговор?
„Това е наистина впечатляващо изследване“, казва професорът по ваксинология Даниела Ферейра от Оксфордския университет (тя не е участвала в работата на учените от Станфорд).
Според нея трудът „може да промени начина, по който защитаваме хората от настинки и други респираторни инфекции“, ако резултатите бъдат потвърдени при изпитвания с хора. Едно от предимствата е, че авторите ясно описват как точно действа новата ваксина.
Ферейра смята, че изследването „може да бъде значителна крачка напред“ в защитата от инфекции.
Въпреки това остават много въпроси.
В експериментите ваксината е прилагана чрез назален спрей, но при хора може да се наложи използването на небулайзери (инхалационни устройства), за да достигне до белите дробове.
Засега не е ясно дали човешкият организъм ще реагира по сходен начин и колко дълго имунната система ще остане в състояние на повишена готовност. Имунната система на хората и на мишките се различава, включително защото нашият имунитет се формира чрез взаимодействие с инфекции в продължение на десетилетия.
Изследователите се надяват да проведат тестове, при които хората първо ще получат ваксината, а след това ще бъдат изложени на вирус, за да се провери как ще реагира организмът.
Възможно е също така по-активната работа на имунната система - нарушаването на обичайния ѝ режим - да има последици и да предизвика имунологични нарушения.
Професорът по молекулярна вирусология Джонатан Бол от Ливърпулското училище по тропическа медицина определя работата като безспорно впечатляваща, но предупреждава: „Трябва да сме сигурни, че пребиваването на организма в ‘режим на повишена готовност’ няма да доведе до ‘приятелски огън’, при който хиперактивната имунна система случайно причинява нежелани странични ефекти.“
Американските изследователи обаче не смятат, че имунната система трябва постоянно да бъде в такъв режим. Те предполагат, че разработката им може да допълва, а не да замества съществуващите ваксини.
В началните етапи на пандемия - например при глобалното разпространение на ковид през 2020 г. - универсалната ваксина би могла да даде време, докато се разработи специализирано средство срещу конкретното заболяване.
„Това би могло да намали смъртността, да направи заболяването по-леко и вероятно да създаде имунна устойчивост - способност за бързо възстановяване. Резултатите биха били много значими“, смята Пулендран.
Той описва и друг възможен сценарий за приложение: в началото на зимата, когато се разпространяват сезонните вируси, „може да си представим използването на такъв сезонен спрей, който да създава разширен имунитет“.
