Блажен е нежният поет
със малко жлъч и много чувство,
навред почитан и приет
за жрец на чистото изкуство.

Ласкаещата го тълпа
като с перо слуха му гали
Той вярва в себе си така,
че сам се къпе във възхвали.

Сред хигиена и уют,
перо не цапа със сатѝра.
В тълпата властва той, прочут
с една миролюбива лира.

За неговия светъл ум
не ще се чуе лоша дума;
и паметник му вдигат с шум,
преди да е покрит от шума.

Но няма жал съдбата зла
към този, който с дързък гений
разкрива пред една тълпа
дълбокото й заблуждение.

Изпълнил с гняв широка гръд,
със дръзки думи и сатѝра,
трънлив е неговият път,
жестока - неговата лира.

Зад него бродят клевети,
той дебне звук на одобрение
не в незаслужени хвалби,
а в знак на зверско озлобление.

И вярващ, и невярващ пак
във свойто собствено призвание,
той търси светлината в мрак
с враждебното си отрицание.

Със всеки звук от свойта реч
печели врагове сурови;
и глупави, и умни с меч
да го погалят са готови.

Отвсякъде е прокълнат
и чак, когато труп го видят,
отчасти ще го разберат -
с каква любов ги той обиди.
_______
Това стихотворение Некрасов пише в деня на смъртта на Гогол. Стихотворението всъщност е "превод в стихове" на пасаж от "Мъртви души". 
Публикуваме го във връзка с непрежалимата загуба на големия наш лирик, сатирик и ключова фигура във вестник СЕГА - Миряна Башева. 
***
Първа публикация: 1852 г., "Современник".
Пълен текст на оригинала: тук.
Превод: Г-н Балев.

Миряна Башева. Снимка: "Жената днес".