Българският национален отбор по футбол изигра пореден трагичен мач и записа пореден трагичен резултат. Селекцията на новия старши-треньор Александър Димитров загуби с 0:4 при гостуването на европейския шампион Испания в четвъртата си среща от квалификациите за Мондиал 2026.
По един гол преди и след почивката отбеляза халфът на "Арсенал" Микел Мерино, а защитникът на "Ещрела Амадора" Атанас Чернев си вкара автогол десетина минути преди края. В добавеното време пък Микел Оярсабал вкара от дузпа, отсъдена за фаул на Мартин Георгиев срещу Мерино. И това беше абсолютният минимум, с който "лъвовете" се разминаха на ст. "Хосе Сория" във Валядолид.
Практически през всички 90 минути играта се развиваше пред българската врата. Тимът ни почти не успяваше да излезе не само от половината си, а от собствената третина - във, около и пред наказателното поле. Защитата ни се превърна в същинско опълчение, за да отблъсне несекващите атаки на испанците.
Вратарят Светослав Вуцов трябваше да проявява и самостоятелни героизми, за да предотврати пълен погром. Стражът на "Левски" изби точни изстрели на Саму Омородион, Борха Иглесиас, Педри, Алекс Баена, Йереми Пино. Веднъж и напречната греда спаси отбора ни - при техничен прехвърлящ удар на Педри още при 0:0.
Статистическите показатели олицетворяват най-ясно отчайващата разлика в класите между Испания и България: 70:30% притежание на топката; 832:267 паса; 69:9 атаки; 30:3 опита за отбелязване на гол; 10:0 точни удара; 11:0 корнера.
Трите шанса за отбелязване на гол пред българските нападатели се откриха за Кирил Десподов (два пъти) и Радослав Кирилов при контраатаки. Никой от тях обаче не можа да се превърне в третия наш футболист в исторически план, успял да вкара в испанската врата.
Единствените двама голмайстори за България в 92-годишното съперничество с Испания остават легендите Христо Стоичков (при 1:1 на Евро 1996) и Емил Костадинов (при 1:6 на Мондиал 1998). Общият баланс във вече седем мача между двата тима е едно равенство и шест загуби за "лъвовете" при голова разлика 2:29. Почти половината от отбелязаните голове от "Ла фурия роха" в нашата врата са от рекордното поражение на българския национален отбор с 0:13 на 21 май 1933 г. в Мадрид.
Поражението беше четвърто от четири изиграни мача за националите в група Е от световните квалификации в зона "Европа" и те заемат последното четвърто място с голова разлика 1:16 - без точка и без никакви шансове за участие в шампионата на планетата в САЩ, Канада и Мексико през 2026 г. Това ще е седмо поредно световно първенство по футбол без присъствието на България.
РЕАКЦИИ
Въпреки потискащото представяне на българските футболисти тази вечер селекционерът Александър Димитров успя да открие позитиви в играта на националите:
"Влязохме в мача с актуалния европейски шампион и най-добър отбор след една много тежка загуба от Турция (б. р. - 1:6 в София преди три дни). Дадохме максимума на своите възможности. Това е втори звучен шамар, но ще го преболедуваме. Ще се учим от грешките си. Най-лошото е, че получаваме два гола в добавеното време (б. р. - не е ясно какво точно има предвид, при положение че испанците вкараха само веднъж отвъд 90-ата минута). Имаше дисциплина, имаше живот, имаше характер. Да кажем, че трябва да владеем топката и да се надиграваме с Испания, е несериозно. Това, което най-много ни липсваше, е футболното самочувствие. От тактическа гледна точка спрямо мача търсихме по-бързи и динамични футболисти. Разчитам на всички. Положителното беше, че и в двата мача имаше дебютанти. Поздравявам отбора за характера в днешния мач. 30 удара в нашата врата и само два от наша страна, все пак играем с Испания. В мача им срещу Грузия грузинците нямаха нито един удар."
Капитанът Кирил Десподов изрази дълбоко разочарование след тъжното поражение:
"Тежко се приемат тези загуби. Играхме срещу изключително силни съперници. Особено загубата срещу Турция се прие по-тежко. Трябва да реагираме по начин, по който да оправим нещата. Знаем колко е тежка групата. Всичко, което говорим, са клишета. Не успях да отбележа за съжаление. Не изиграх по най-добрия начин ситуациите. Испания владееше повече топката, а ние бягахме. Всеки футболист би се обидил от думите, че няма как да се гордеят с нас. Ние трябва да работим за националния отбор на България. Всички сме заедно в това положение."
