От 00:00 часа днес до 24:00 часа в неделя 31 града в Турция са поставени под пълна карантина и никой няма право да излиза от дома си. В списъка са Истанбул, Адана, Анкара, Анталия, Айдън, Балъкесир, Бурса, Денизли, Диарбекир, Ерзурам, Ескишехир, Газиантеп, Хатай, Измир, Кахраманмараш, Кайсери, Коджаели, Кония, Малатия, Маниса, Мардин, Мерсин, Мугла, Орду, Сакария, Самсун, Шанлъурфа, Текирдаа, Трабзон, Ван и град Зонгулдаг.
Работят фурните, но хляб се разнася по домовете. Също така се доставя вода. Някои дежурни аптеки пращат лекарства на нуждаещите се, заради което работят и куриерските фирми. Движението на частни коли е забранено.
Свръхстрогите мерки станаха наложителни, след като Турция се оказа държавата с най-бързо разпространение на коронавируса, писа електронното издание „Инсайдър“. Първият заразен там бе регистриран на 10 април, а точно месец по-късно статистиката отчита 47 029 заразени. Само през последното денонощие броят на инфектираните се е увеличил с 4747 души. Починалите от COVID-19 са 1006.
В 80-милионната държава ограничителните мерки бяха затягани постепенно. Затворени бяха училища, кафенета и ресторанти, спрени бяха масовите молитви в джамиите, забранено бе на лицата над 65 години и под 20 години да излизат на улицата. Но епидемията продължи да се разраства скоростно.
Турция е туристическа държава с 50-милиона посетители годишно. Освен това приютява най-много бежанци в света. Тя не забеляза навреме проникването на заразата и изпусна подходящия период да я овладее.
Икономически страната е уязвима заради рецесията, високата безработица и отслабването на лирата още от 2018 г. Здравната система също е отслабена, защото след бутафорният преврат през 2016 г. режимът на Ердоган постави в черните списъци 15 000 здравни работници, а видният вирусолог Мустафа Уласлъ бе обвинен, че е свързан с преврата. Президентът дълго не се доверяваше на предупрежденията на лекарите, че над страната надвисва опасност, и отказваше да въведе предпазни мерки. На 11 март след установяването на първия позитивен пациент, министърът на здравеопазването Фахретин Коча заяви: „Ако има зараза в страната, е много ограничена. Коронавирусът не е по-силен от мерките, които ще вземем.“
Първите мерки се ограничаваха до спиране на пътуванията между Турция, Китай и Иран, но със запазване на отворени граници за туристите от други държави. Следващата мярка бе да се вземат проби от хора, завръщащи се от чужбина, но за масови тестове не ставаше дума. Третата грешка бе задушаването на медиите. Вашингтон писа, че религиозната пропаганда, толерирана от режима, е продължавала да фокусира вниманието на хората върху разпространението на коронавируса в резултат на „извънбрачни отношения, разврат, хомосексуализъм и содомия“.
На 12 март бяха преброени 47 инфектирани. На 14 март 16 милиона вярващи се стекоха на петъчна молитва в повече от 80 000 джамии. Когато властите забелязаха стремителното нарастване на броя на заразените, вече бе късно. За сравнение: Иран забрани масовите молитви на 27 февруари, а Кувейт - на 13 март. По това време 10 000 поклонници се завърнаха в Турция след посещение на Мека. Те бяха поставени под карантина, след като един от тях даде положителен тест. Но не бяха изследвани всички.
Първият загинал от болестта бе регистриран на 17 март. Ердоган остави на министър Коча да обяснява как се развива епидемията, но на другия ден се появи публично, за да заяви, че Турция се справя по-добре от Англия и Франция и че ще преодолее заразата „с търпение и молитви“. На 19 март страната имаше вече 200 заразени и двама починали. Магазини и университети бяха затворени. На 20 март заразените бяха 670. Правителството удвори лабораториите с тестове за коронавирус от 16 на 36. На 22 март препоръча на хората над 65 години да не излизат.
На 23 март опозиционният лидер от Републиканската народна партия Кемал Киличдароглу призова Ердоган да върне на работа уволнените здравни работници и да отвори наново военните болници, които закри след преврата през 2016 г. В края на март 63% от интензивните отделения в болниците вече бяха запълнени, след като там се лекуваха 6000 заболели от коронавируса. Това означаваше, че имат капацитет да приемат до 12 000. Но на 7 април вече имаше 34 000 потвърдени случая.
Вместо да върне на работа здравните работници, режимът на Ердоган хвърли сили да запуши устата на малцината, които се осмеляваха да говорят. На 25 март бяха арестувани 400 души заради техни постинги в социалните мрежи, определени като „опити за подбуждане към неподчинение“, съобщи изданието „Форийн полиси“.
На 30 март кметовете на Истанбул и Измир се обърнаха към Ердоган с искане за ограничаване на движението, но вечерта Ердоган отвърна: „Турция трябва да продължи производството и колелата трябва да се въртят при всякакви условия“.
На 1 април бе отчетено, че 60% от заразените са в Истанбул. Едва на 3 април Ердоган затвори границите, както и големите градове за 15 дни. Тогава бе забранено на по-младите от 20 години да излизат от домодете си. На 6 април здравният министър Коча каза, че броят на заразените се увеличава, защото тестовете са стигнали до 20 000 на ден. Правителството задължи всички да носят предпазни маски на улицата, които обеща да осигурява безплатно.
Сега каквото и да се предприеме, е твърде късно. Бившият турски политик Баръш Яркадаш каза пред „Ню Йорк таймс“: „Турция можеше да прилича на Южна Корея (в борбата с вируса), но заприлича на Италия и САЩ“.
