Премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис очерта основните предложения за промяна в конституцията, които предлага за обществено обсъждане, включително закрепване на фискалната стабилност в Конституцията, промени в закона за министерската отговорност, създаване на недържавни университети, участие на съдебната власт в избора на ръководството на съдебната система и механизми за оценка в публичния сектор. Той добави, че окончателното предложение ще бъде представено през март с цел постигане на по-широк политически консенсус.
Централен въпрос в конституционната реформа на Гърция ще бъде вероятно промяната на чл. 16 от Конституцията, който традиционно забранява функционирането на частни висши учебни заведения. Мицотакис подчертава, че „държавният монопол върху образованието е анахронизъм“, и цели Гърция да се превърне в регионален образователен център, привличайки чуждестранни студенти и инвестиции.
Една от най-чувствителните теми е въвежда на министерска отговорност в чл. 86 от конституцията. Целта е да се премахне или силно да се ограничи „специалният режим“ за наказателно преследване на министри. В момента парламентът има изключителната власт да решава дали да повдигне обвинение срещу член на кабинета. Реформата предвижда тези дела да се разглеждат от обикновените съдилища, за да се засили усещането за справедливост и равенство пред закона.
Предлага се промяна в начина, по който се избира висшето ръководство на съдебната система (председателите на Върховния съд и Държавния съвет). Вместо изцяло политическо решение на Министерския съвет, се обмисля механизъм, при който самите съдии да имат по-голяма тежест в процеса на подбор.
Едно от най-дискутираните предложения е въвеждането на единен шестгодишен мандат за президента на Гърция. В момента мандатът е петгодишен с право на едно преизбиране. Идеята е да се осигури по-голяма институционална стабилност и да се деполитизира фигурата на държавния глава, като се премахне необходимостта от предизборни сметки за втори мандат.
Подобно на Германия, се предлага конституционно закрепване на бюджетната дисциплина. Това би означавало, че всяко правителство ще бъде законово задължено да поддържа балансиран бюджет (с определени изключения при кризи), за да се избегне повторение на дълговата криза от миналото десетилетие.
Обсъжда се добавянето на клаузи, които да гарантират защитата на личните данни и правата на гражданите спрямо бързото навлизане на AI технологиите в държавната администрация, както и закрепване на по-строги текстове за опазване на околната среда в контекста на климатичната криза.
