Във Великобритания влезе в сила забраната търсещи убежище да използват таксита за посещения при лекар. Мярката бе въведена, след като разследване на Би Би Си показа случаи на дълги и скъпи пътувания, плащани от държавата, разказва радиото.

В един от случаите, разкрити от журналистите, търсещ убежище е пътувал 250 мили с такси до личен лекар, като курсът е струвал на вътрешното министерство 600 паунда.

Забраната обаче не означава пълно прекратяване на използването на таксита. Предвидени са изключения за хора с физически увреждания, хронични заболявания и бременни. В тези случаи обаче използването на такси ще трябва да бъде изрично одобрено от вътрешното министерство.

Таксита могат да продължат да се използват и за други цели, включително за придвижване между местата за настаняване. По този въпрос институциите продължават прегледа на действащите правила.

Министърът на вътрешните работи Шабана Махмуд заяви, че е сложила край на "разточителното използване на таксита за медицински прегледи", за да защити публичните средства. По думите ѝ правителството ще премахне всички стимули, които привличат нелегални мигранти във Великобритания, с цел редът и контролът по границите да бъдат възстановени.

През ноември стана известно, че средно по 15,8 млн. паунда годишно са били харчени за таксита за търсещи убежище. По-рано разследване на Би Би Си показа, че търсещите убежище получават карта за един двупосочен курс с автобус седмично, а за други наложителни пътувания, включително до лекар, се използват таксита.

Таксиметров шофьор разказва пред Би Би Си, че фирмата му е извършвала до 15 курса дневно от хотел в югоизточен Лондон до лекарска практика на около две мили разстояние. Само тези пътувания стрували на вътрешното министерство около 1000 паунда на ден.

Друг шофьор твърди, че таксиметрови компании умишлено са увеличавали пробега, като са изпращали автомобили от отдалечени градове за кратки курсове. По думите му в един случай е бил изпратен от летище Гетуик до Рединг, пътуване от около 110 мили в двете посоки и на стойност над 100 паунда, за да закара търсещ убежище от хотел до зъболекар, който се намирал на 1,5 мили.

По думите му част от курсовете са били напълно излишни. "Случвало се е да чакам и да ми кажат: "Не се притеснявай, те не искат да тръгват", и хората просто отказваха да се качат. Логистиката не беше добре обмислена и системата беше оставена отворена за злоупотреби", смята шофьорът.