Изненадващо служебният финансов минисър Росица Велкова обяви в парламента, че кабинетът на Гълъб Донев няма да внесе законопроект на бюджета за следващата година.

"Служебният кабинет ще внесе в Народното събрание удължаване на действието на сегашния бюджет на държавата през 2023 г. до избирането на редовно правителство, което да модифицира новия бюджет според управленската си политика" . Това каза Велкова в парламента, поканена от депутатите на изслушване за бюджетните параметри, които ведомството е разработило.

Преди седмица МФ обяви, че е разработило три варианта за 2023 г. - бюджет, който запазва всички политики в приходите и разходи от тази година и който е с дефицит от 6.6% от БВП, бюджет с по-нисък дефицит от 3%, който орязва голяма част от социалните и капиталовите разходи и бюджет, който запазва разпоредбите на сегашните бюджетите на държавата, НОИ и здравната каса. Тогава Велкова обяви, че кабинетът ще съгласува и ще представи в НС първият вариант, т.е. този с 6.6% дефицит и нови 16 млрд. лв. дълг.

"Не бихме внесли бюджет с дефицит, който нарушава фискалните правила и закона за публичните финанси. Няма държава в ЕС, която ще гласува за догодина бюджет с толкова висок дефицит, най-висок се очертава този на Словения - 6.4%", заяви днес пред депутатите Велкова. Законът за публичните финанси не позволя дефицитът да надхвърля 3%. 

Независимо от този обрат в намеренията на служебния кабинет, Велкова представи пред депутатите основните параметри на бюджета, който е с дефицит от 6.6% от БВП или 11.5 млрд. лв. Той е разработен при очакван ръст на БВП от 1.6% и средногодишна инфлация от 6.4%. Планирано е поемането на нов дълг от 16 млрд. лв., увеличение на пенсиите от 1 юли с швейцарското правило - 12%, без ръст на минималната заплата и на бюджетните заплати, с намалени ставки ДДС за парно, газ, хляб и брашно и нулев акциз за тока и някои горива да средата на годината и продължаващи високи данъчни облекчения за деца. "Не се предлагат нови политики, а капиталивите разходи са индексирани спрямо ръста на цените на енергийните суровини", заяви Велкова.

"Правилно ли разбираме, че се отказвате да внесете законопроект за държавния бюджет за 2023 г.? Това е признание, че служебният кабинет не може да измисли нищо по-добро, от това, което съществува в момента", коментира лидерът на БСП Корнелия Нинова. Тя подчерта, че с този ход на служебния кабинет няма да се вдигне от Нова година минималната заплата, нито заплатите в бюджетната сфера. В същото време "кабинетът на Радев" още в първия работен ден на НС вкарал за приемане от депутатите програма за приоритени инвестиционни разходи на МО и проект за придобиване на нов боен самолет. "С други думи 8 нови F-16 и 10 грипени", уточни  тя.

Преди това Нинова отхвърли предложението на ГЕРБ да се създаде контактна група с участието и на президента за  обсъждане на бюджета на държавата за догодина. "Няма нужда от контактьори, които и без това изкривяват комуникацията, За нас това е неприемливо, видя се, че контактната група за съставяне на правителство не даде резултат, заяви лидерът на левицата.

"Трябва да всяка цена да приемем държавен бюджет за 2023 г., защото не може да оставим хората и фирмите в тежките зимни месеци", настоя Нинова. Тя посочи, че БСП са притеснени от вариантите със замразяване на социалните плащания. "Важно е да има подкрепа за хората, таван на цените на ток, газ и парно, две тарифи за тока и преизчислянане на пенсиите. Притеснение сме, че МФ допуска това да не се случи", допълни Нинова.

Лидерът на БСП призова партите в парламента да не използват времето за изработване на бюджета предизборно, "за да не се рискува финансовата стабилност на държавата". В същото време Нинова предупреди, че БСП не отстъпва от социалната си програма за 22 млрд. лв., която трябвало да залегне в новия бюджет.

От "Продължаваме промяната" поставиха въпроса за коректността на макрорамката и прогнозата на МФ за икономически растеж. "Прогрозата за икономически растеж е занижена, МВФ очаква 3.9% тази година, а МФ 2.9%. Освен това НСИ завиши данните за ръста на БВП през първото полугодие на тази година до 5%. Вие сте подценили макрорамката и от там сте занижили приходите с 4.4 млрд. лв. по наши оценки, което ще се отрази и за следващата година", посочи Андрей Гюров. Велкова обясни, че прогнозите се правят по специална методика като се взети оценки на 14 финансови институции и МФ е се е спряло на прогноза по-ниска от средната, която дават за тази и следваща година тези институции. 

ДПС и "Възраждане" поискаха информация за нуждата от нови заеми и нарастването на дефицита в хазната през следващите три години. От обясненията на служебния финансов министър стана ясно, че тази година се очаква по-нисък  дефицит от планираните 6.2 млрд. лв. - от икономия в капиталовите разходи той ще падне до около 5.4 млрд. лв. "Не може да си позволим да финансираме тази сума само от Фискалния резерв, в който има над 12 милиарда, защото ще падне до много ниски нива. Без нови заеми до края на годината няма да има пари във резерва за плащане на пенсиите през януари, когато още не са постъпили достатъчно приходи", каза Велкова.

Тя отново подчерта, че ако не се направят промени в политиките на харчене, държавата трябва да тегли нови заеми от 16 млрд. лв. всяка една от следващите години заради плащания по стар дълг и очертаващите се дефицити. За 2023 г. дефицитът расте до 11.5 млрд. лв., в следващите две години - 11.8 и 11.9 млрд. лв. 

Депутати искаха да знаят защо толкова късно МФ започва да излиза на дълговите пазари и защо не го направи по-рано, когато лихдите бяха по-ниски. "Излязохме на външия пазар през септември, защото през август те не работеха", каза Велкова, но по думите й резулатите от пласираната емисия тогава били по-добри от тези на други страни. И причина за доброто представяне била заявената цел на държавата да влезе в еврозоната на 1 януари 2024 г. "Колкото по-големи дефицити приемаме в бюджетите, толкова повече се отдалечаваме от еврозоната, а с това ще нарастват и лихвите, с които ще може да финансираме разходите си", посочи Велкова.

Бившият финансов министър Асен Василев обясни от парламентарната трибуна, че лично Велкова в качеството й на негов заместник, е поискала през юни по препоръка на банките емитенти тегленето на 2.250 млрд. евро да се отложи заради несигурния пазар. 

Това предизвика възмущение от страна на Кирил Ананиев от ГЕРБ и Петър Чобанов от ДПС - прехвърляте вината на това, което сътворихте с бюджета, на гърба на заместничката си, каза Ананиев. Бившият финансов министър на ГЕРБ призна, че също би постъпил като служебния кабинет - да вкара закона за удължаване действието на сегашния бюджет и през следващата година до приемане на нов от редовно правителство.

От ДБ  подкрепят решението да не се внася бюджет с дефицит от 6.6%. "Да, такъв дефицит не трябва да бъде допуснат. Трябва в следващите три години да се върнем на нивата от 3%. Защо обаче, след като не се изпълняват капиталови разходи, дефицитът се вдига в края на тази година?", попита Мартин Димитров от ДБ. И призова МФ да затегне контрола върху големите енергийни фирми, които правят огромни печалби тази година.

От планираните за тази година 8.4 млрд. лв. капиталови разходи до момента са усвоени 2.6 млрд. лв., посочи Велкова. Те обаче ще нараснат до 6.4 млрд. лв. в края на годината, защото обикновено летните строителни работи се разплащат през ноември, декември и това е причината за увеличаване на дефицита", обясни Велкова. 

"Да бъдем благоразумни и да мислим как да решим този фискален, икономически пъзел. Не искам да плаша никого, но трябва да знаем, че сме изправени пред екстраординарни проблеми", заяви Йордан Цонев от ДПС. Според него първият проблем, който трябва да решим, е как да се свие дефицитът, за да влезе България в графика за еврозоната. "Ако се свие дефицитът до 3% обаче трябва да кажем на българските граждани какво ще им орежем. Когато няма кризи е лесно, но когато има кризи и инфлация, която със сигурност ще се превърне в стагфлация, много внимателно трябва да кажем на хората какво преследваме и каква ще е цената, която ще платим всички заедно", каза Цонев. Другият труден за решаване проблем е как ще бъдат финансирани мерките, които водят до повишен дефицит, защото дълговите пазари реагират негативно заради приближаващата рецесия. "В условия на криза свиване на дефицити не е полезна мярка. Всички европейски страни спасяват своите градждани, хората очакват това и от нас. Трябва да спасяваме и бизнеса, защото това е спасяване на работни места. Трябва да намерим баланс, а не да бъдем по-католици от папата", обяви Цонев.

От "Демократична България" смятат, че с разумни политики, ситуацията е решима. "Служебното правителство нямаше нужда да плаши с огромни дългове, място за паника няма. През 2023 г. голяма част от икономиките навлизат в рецесия. Това означава, че не трябва да вдигаме данъчното облагане, за да може да запазим растежа на икономиката, а оттам и приходите в бюджета. Но и не трябва да се компенсират печелившите предприятия", посочи Мартин Димитров.

"От нас зависи какъв бюджет ще гласуваме. Ако не искаме 16 млрд. лв. дълг, няма да приемем 11 млрд. лв. дефицит,", посочи Асен Василев. Според него размерът на този дефицит е "изсмукан от пръстите" В проектобюджеа на служебното правителство освен че приходите са подценени с 4 млрд. лв., капиталовите разходи са завишени с 3 млрд. лв. над тазгодишните, смята Василев. "Критикувате, че тази година капиталовите разходи са били раздути - не ги повишавайте още, оставате нивото от тази година и така заедно с по-големите приходи се получават 7 млрд. лв., с които ще се намали дефицита до 4 млрд. лв.", заяви той.

Стефан Янев от "Български възход" призова по-бързо да се направи опит за коалиция, а оттам да се излъчи правителство, което да изготви бюджета за догодина.