Проблем, свързан с милиарди левове, предвидени за пътищата в страната, увисна при обсъждането му в парламента заради политически схватки и процедурни спорове. В центъра му стои Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ). По признание на регионалния министър Гроздан Караджов, тя не може повече да си върши работата по поддръжката на пътната мрежа. Причината е в сключените при управлението на ГЕРБ договори с частни фирми, по които са се натрупали огромни задължения, а и съществуват подозрения за тяхната валидност.

В тази връзка, ПП, ИТН и БСП внесоха проекторешение в парламента, съгласувано с регионалното министерство, с което се предлага начин да се разреши ситуацията. Разглеждането и гласуването му обаче беше отложено след политическа схватка в пленарната зала.

ЗА КАКВО СТАВА ВЪПРОС

В мотивите към проекта се обяснява, че всяка година работата на АПИ се е финансирала, като в бюджета й е била залагана определена сума. Впоследствие обаче се оказва, че тези прогнозни суми са били в пъти по-ниски от реално изхарченото. Така в периода 2019-2020 г. агенцията е сключила 34 договора за поддържане на пътната мрежа на обща прогнозна стойност 711 720 000 лв., по които обаче са възложени дейности за 3.3 млрд. лв.

За да разреши проблема, служебното правителство е решило миналата година да предприеме следната стъпка – договорите да бъдат прекратени предсрочно, като в същото време се открият нови процедури за възлагане на обществени поръчки за поддръжка на пътищата. Така и става, като определените срокове за прекратяване на четири договора е 29 април 2022 г., а за останалите – 30 юни 2022 г.

Оказва се обаче, че до изтичането на тези срокове, няма да могат да бъдат избрани нови фирми, които да осъществяват поддръжката. Това ще направи невъзможно за пътната агенция да изпълнява законовото си задължение да се грижи за пътната мрежа. Освен това съществуват съмнения за юридически нередности в сключените в миналото договори, съответно и в тяхната валидност. Това пречи да бъдат приключени възложените чрез договорите дейности.

В проекта се предлагат следните мерки: агенцията да изплати частично задълженията си по договорите (50 процента от задълженията за поддръжка и ремонт, и 100 процента за поставяне на знаци и маркировка); да предприеме всички необходими действия, за да бъдат завършени възложените по действащите договори дейности; да възложи нови дейности по същите договори чрез допълнителни споразумения – докато приключат процедурите за избор на нови изпълнители и се сключат нови договори.

ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: ГРОЗИ НИ КАТАСТРОФА

Пред депутатите лично се изказа регионалният министър Гроздан Караджов, за да ги предупреди, че последиците от настоящия проблем ще бъдат „катастрофални”. Той поиска разрешението на депутатите АПИ да се разплати частично с изпълнителите, докато бъдат избрани нови такива. По думите му, така ще се намали социалното напрежение, породено от масовите уволнения в строителните фирми и последвалите протести и блокади на пътища от техни служители.

„Уверявам ви, че с това предложение не се узаконяват незаконни договори ... всички договори са обект на щателна ревизия. Това не е и признаване на претендираните от изпълнителите суми. Едва след приключване на ревизията ще определим размера на дължимите суми”, каза Караджов. И напомни, че последиците, за които предупреждава, са следствие от договори, подписани при бившите управляващи, но отговорност за лошите пътища ще носи настоящата власт.

ПОЛИТИЧЕСКА СХВАТКА

Самото проекторешение трябваше да бъде разгледано в парламентарните комисии по регионална политика и бюджет и финанси. Това е станало на заседание на регионалната комисия вчера, от която обаче не е постъпил доклад. А бюджетната въобще не е успяла да се събере, за да го обсъди.

Довършването на 278 пътни ремонта мина през регионалната комисия на НС

Довършването на 278 пътни ремонта мина през регионалната комисия по време на днешното й заседание в Народното събрание.

05 Апр. 2022

Отгоре на всичко, тази сутрин, когато проектът трябваше да се разгледа в пленарната зала, председателят на парламента Никола Минчев (ПП) поиска да бъде отложен. Това извади наяве противоречията между ИТН и ПП, които воюват в продължение на седмици заради управата на БНБ. Ива Митева (ИТН) обвини шефа на регионалната комисия Настимир Ананиев (ПП), че умишлено е забавил внасянето на доклада по проекта. Съпартиецът й Любомир Каримански (кандидат за управител на БНБ – бел.а.), пък обяви, че депутатите от ПП са бламирали заседанието на бюджетната комисия, която той оглавява.

Намеси се и зам.-шефът на ИТН Тошко Йорданов, който обвини партньорите си в управляващата коалиция в „тежка шизофрения”, защото искат отлагане на проекторешение, за което вчера са гласували да бъде разгледано днес в пленарната зала. "Има един израз – тарикат мъж не писка. Ако човек се е прецакал и е мъж, държи се, дори и да е сбъркал", завърши Йорданов в характерния си стил. 

Да обясни поведението на ПП се нагърби шефът на парламентарната правна комисия Милен Матеев. Той изтъкна, че има множество нерешени правни въпроси около целия казус - преди всичко, неизясненият юридически статут на сключваните от АПИ договори. Това трябва да се огледа, посочи Матеев, защото става въпрос за голям финансов ресурс. Той се обърна към Караджов, за да му напомни, че неотдавна първо е казал на депутатите, че договорите са нищожни, после се оказало, че са унищожаеми, след това, че са прекратени, а накрая, че са удължавани с анекси. Матеев се обърна към Никола Минчев с молба проекторешението да не се допуска за разглеждане в пленарната зала, докато не бъде обсъдено в правната комисия.

Депутатите започнаха да се редуват на трибуната, всеки с неговото си мнение по въпроса. В един момент Георги Свиленски (БСП) предложи на Минчев да свика председателския съвет на Народното събрание, в който участват всички парламентарни групи, за да се изясни какво да се прави. Така и стана - след около 40 минути обсъждане при закрити врати, политическите сили решиха да оставят проекторешението за утре сутринта, петък.

ТРИКОВЕ БЕЗКРАЙ

Следобеда, след края на пленарното заседание, трябваше да се проведе заседание на бюджетната комисия, на което, освен други теми, трябваше да бъде обсъдено и проекторешението. Това отново не се случи, тъй като заседанието се провали заради липса на кворум.

Не успяха да се съберат и членовете на правната комисия, която беше свикана днес специално заради проекторешението. Това поставя под въпрос дискутирането му утре, тъй като от ПП бяха катеторични, че казусът се нуждае от правен анализ.