Скандалните анекси към договорите за пътно поддържане, сключени в последния момент в мандата на предходния кабинет, влизат в колизия с два закона - за обществените поръчки и за публичните финанси. Анексите са подписани без осигурено допълнително финансиране и това е основание за прекратяването им. 

Това коментираха юристи по повод сключените анекси в последния момент на договорите за пътно поддържане. Както “Сега” писа, на 10 февруари АПИ е анексирала договори за стотици милиони със завишаване на стойността по тях с максимално позволените до 50%. 

Анексирането е извършено на базата на чл. 116 от ЗОП, който позволява договорите да бъдат изменяни, ако условията за това са изрично посочени в самите тях и в документацията за обществената поръчка. Договорите за пътно поддържане са от 2023 г. и в тях е заложен текст, който предвижда възможност при осигурени допълнителни средства по бюджета на АПИ конкретно за поддържане и ремонтни дейности на републиканската пътна мрежа стойността да бъде увеличена с размера на допълнителните средства, но не повече от 50%. 

В отговор на въпроси на “Сега” - предоставяни ли са тази година допълнителни средства на АПИ за пътно поддържане, което да аргументира сключването на анекси, от финансовото министерство предоставиха изчерпателна информация за предоставените на агенцията суми. АПИ е получила средства по общо три решения на Министерския съвет. С две от решенията са отпуснати на МРРБ два пъти по 5 млн. евро за дейности, свързани с организацията на Giro d'Italia – Bulgaria Grande Partenza. Единственото решение, свързано с пътища, е отпускането на 19.5 млн. евро за финансиране на разходи за изпълнени дейности по договори за текущ ремонт и поддържане на републиканската мрежа за 2026 г. 

Видно от решението, тази сума е отпусната за вече изпълнени дейности. Тя влиза в сила под условие - че парите ще се одобрят след влизането в сила на редовен закон за държавния бюджет за 2026 г. Освен това сумата покрива нищожна част от сключените анекси. Общата стойност на наддоговореното с анексите възлиза на близо 575 млн. евро.

От текста на самите анекси се вижда ясно, че по тях няма осигурено допълнително финансиране. Сравнение с подобни анекси, сключвани през 2025 г. показва ясно разликата. В документите от 2025 г. е посочена изрично допълнително осигурената сума и договорите са изменени със същата стойност. В анексите от 2026 г. такава част липсва.

Липсата на предварително осигурено финансиране прави анексите незаконни - това е изрично условие в договора и то не е изпълнено. Пристъпването към анексиране при неспазено условие на договора представлява и нарушение на ЗОП, коментират юристи. 

От дадените от МФ разяснения възникват и съмнения за нарушаване на закона за публичните финанси. 

"В съответствие с чл. 87 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) и Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., на месечна основа се одобряват средства за издръжка, в т.ч. и за текущ ремонт и поддържане в рамките на отчетените такива за същия месец на предходната година, допълнени със средства (ако има такива), в случай на влезли в сила нормативни актове", пишат в отговора си от МФ. С подписаните анекси АПИ на практика е поело ангажименти за разходи, които се простират отвъд тази рамка при удължителен закон, коментират юристи.

"Сега" изпрати въпроси за законовите основания на МРРБ, но още няма отговори.