Медия без
политическа реклама

Корупцията в България достигна нов връх

30% от гражданите и фирмите са давали подкупи на администрацията

16 Апр. 2024
Илияна Кирилова

"Административната" корупция в България е достигнала нов връх през 2023 г., когато 35% от гражданите съобщават, че им е бил искан подкуп, а 30% са участвали в корупционни сделки. Това е съпътствано от срив в доверието към публичните институции, че изобщо могат да се справят с корупцията у нас - 67% от гражданите не вярват, че тя може да бъде съществено ограничена по никакъв начин.

Тези стряскащи данни представи днес Центърът за изследване на демокрацията. Организацията мери нивата на корупция у нас през последните 20 години по своя система за мониторинг. "Последното ни проучване показва, че антикорупционните политики и реформи, които се прилагат в страната, не постигат желания успех", заяви Руслан Стефанов, програмен директор на ЦИД.

Докато в началото на 2000-те години се наблюдаваше намаляване на административната корупция, след 2011 г. тази тенденция се обърна и нивата на корупция започнаха да се повишават,  като достигнаха своя пик през 2014 г. Оттогава те остават сравнително високи, а през 2023 г. достигат нов връх, се посочва в доклада на центъра.

Опитът на бизнеса е още по-притеснителен. За първи път се наблюдава по-голям процент фирми, които споделят, че са участвали в даване на подкупи (27%), отколкото е делът на тези, на които е оказван натиск (25%). Това означава, че за бизнеса корупцията е станала нещо нормално до такава степен, че те предпочитат да дават подкуп, преди да им е поискан, коментира Тодор Галев, един от авторите на изследването.

На фона на тази системна корупция нивото на санкционираните е направо символично. Според оценка на ЦИД при 1.6 милиона граждани и 114 800 фирми, участвали в поне една корупционна сделка, през 2022 г. са образувани едва 848 досъдебни производства и само 227 лица са били осъдени и санкционирани с окончателен съдебен акт. Това е доказателство за ниската ефективност на прилаганите антикорупционни усилия през годините в страната.

Години наред няма нито един осъден по знакови случаи за завладяване на държавата и корупция по високите етажи на властта и това създава усещане за безнаказаност, посочи Димитър Марков от ЦИД. Според него е наложително да се проведе институционална реформа, която да обхваща не само "компрометираната" съдебна система, но и регулаторите, които в момента почти не функционират, както и институции като Народното събрание и Министерски съвет, които само привидно се борят срещу корупцията.

Предприетите до момента антикорупционни мерки и реформи са единствено на ниво "първа стъпка". По високите етажи на властта обаче много бързо се адаптират към направените промени и бързо намират начини да заобикалят тези начални стъпки, коментира и Тодор Галев.

В доклада на ЦИД се разглежда и т.нар. стратегическа корупция. "България е една от най-засегнатите и най-уязвимите страни в Европа по отношение на зловредното икономическо и политическо влияние на Русия", се казва в документа.

Правителството трябва да преустанови практиките, които позволиха на Русия да вкара България в продължаваща десетилетия прекомерна енергийна и политическа зависимост, препоръчват от ЦИД. Според анализаторите връзката между руското иконмическо влияние и политическата корупция представява серизна заплаха за суверенитета и демократичното управление на страната. Премахването на тази заплаха изисква пълното пректяване на доставките на руски нефт, газ и ядрено гориво чрез затваряне на законовите втарички и отстарвяне на свързаните с Кремъл посредници. България трябва да усъвършенства регулациите и да укрепи органите, които гарантират конкуренцията на енрегийния пазар, да предотврати схемите за избягване на данъците и санкциите и да извършва надежден скрининг на преките чуждестранни инвестици в енергетиката и други стратегически сектори, в които Русия ще се стреми да запази доминиращата си позиция.

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

За кого ще гласувате на парламентарните избори на 9 юни?