Едва пет сигнала за корупция с евросредства са подадени в институциите между 2021 и 2023 г., а наложените глоби са само две. Причината е, че служителите във ведомствата, които управляват европрограми, както и получатели на грантове, се страхуват да сигнализират за злоупотреби с власт за лична изгода, защото не се чувстват защитени и нямат доверие в институциите.
Това показват резултатите от одит на Сметната палата на мерките за предотвратяване и противодействие на корупцията при разходване н евросредства, както и от социологическо проучване, поръчано от нея.
От палатата припомнят, че през програмния период 2021-2027 г. с пари от европейските фондове у нас се финансират 13 програми на обща стойност от близо 13 млрд. евро (25,4 млрд. лева).
България има Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията, но организацията на управлението на този процес на национално ниво не е адекватна, установява палата.
Одитът обхваща Министерски съвет и осем министерства – на иновациите и растежа, на труда и социалната политика, на околната среда и водите, на регионалното развитие и благоустройството, на транспорта и съобщенията, на образованието и науката, на вътрешните работи и на земеделието и храните.
Според одита мерките, които тези ведомства са предприели срещу злоупотреба с евросредствата, са с ниска степен на ефективност и със сериозни дефицити на стратегическо, координационно и оперативно ниво.
Освен това липсва ефективен стратегически документ, в който да са определени визията, целите на националните политики за превенция и противодействие на корупцията в дългосрочен план, с адекватни мерки и дейности и ясно определени отговорни органи за изпълнение и наблюдение.
Най-съществените проблеми, идентифицирани при одита са:
- Неясни правила - липсват конкретни показатели за измерване на изпълнението на целите и не може да се прецени дали държавата изобщо напредва в борбата с корупцията. А сроковете за 37,6% от дейностите са отбелязани като „постоянни“, което пречи за отчитането на реални резултати.
- Лоша координация между институциите, които дублират функциите си.
- Проблеми при оценката на риска - няма задължителна методология, по която министерствата да изчисляват къде има най-голяма опасност от корупция.
. Липса на правила за високите постове. Действащият „Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация“ не обхваща лицата на най-високи позиции, като министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите и началниците на политически кабинети. Това означава, че висшите служители нямат ясни правила за поведение при специфични рискове като контакти с лобисти, приемане на подаръци, допълнителни дейности или заетост след напускане на поста.
Европейските наредби изискват разглеждането на анонимни сигнали при управлението на еврофондове, но националното ни законодателство, по-конкретно Административно-процесуалният кодекс, го забранява. Резултатът е, че анонимните сигнали масово се оставят без последствия.
От получените през одитирания период сигнали, само 5 съдържат данни за корупция, несъвместимост или наличие на конфликт на интереси срещу лица, свързани с управление на евросредства. Два от сигналите са постъпили в Инспектората на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), други два - в Главния инспекторат към администрацията на Министерски съвет, а един сигнал е подаден в Инспектората на Министерството на труда и социалната политика.
Възложените проверки в администрацията на МС и в МТСП са приключили без последствия. В МЗХ изобщо не са възложени проверки с мотива, че сигналите са анонимни.
През периода 2021-2023 г. са наложени две административни наказания (глоба) – за конфликт на интереси в МЗХ в размер на 1000 лева и уволнение на служителя, както и за неподаване в срок на декларация за конфликт на интереси в Министерството на иновациите и растежа. Не е реализирана дисциплинарната отговорност по искане на инспекторатите на три министерства поради изтичане на срока за търсене на отговорност, преценка за маловажност, освобождаване от заеманата длъжност и липса на доказателства за твърденията за нарушение (МИР, МОСВ и МТСП).
Друг проблем и формалният контрол. Инспекторатите проверяват декларациите за имущество и интереси на служителите само за това дали са подадени навреме, но не извършват проверки за достоверността на декларираните факти.
Страх и липса на доверие спират сигналите
Докладът на Сметната палата съдържа и социологическо проучване на тема „Наличие на корупционни практики при управлението на евросредствата за програмния период 2021-2027 г.“, възложено от одитната институция и проведено през юни 2024 г. Анкетирани са три основни групи: служители в управляващите органи, бенефициенти на евросредства и кандидати, които не са били одобрени за финансиране.
Резултатите разкриват значителни разминавания в усещането за корупция и доверието в институциите.
- Усещане за наличие на корупционни практики посочват 13% от служителите, 3% от бенефициентите и 19% от неодобрените кандидати. В същото време около 1/3 от служителите са категорични, че корупция не съществува.
- Данните за личен или индиректен опит (чрез познати) за корупционни практики са много по-високи при неодобрените кандидати – 25%, докато при бенефициентите този дял е 9%.
- Най-високи нива на съмнения за корупция се наблюдават при програмите „Развитие на човешките ресурси“, „Развитие на регионите“ и „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“.
- Като най-ефективни мерки служителите определят вътрешния контрол (90%), спазването на етичните норми (74%) и увеличаването на санкциите (68%).
- За най-малко ефективни се смятат тестовете за почтеност и ротацията на персонала.
- Въпреки че мнозинството от анкетираните лица (над 70%) декларира готовност да подаде сигнал при подозрение, реално подавалите сигнали са едва 1% до 3%.
- Основната пречка пред подаването на сигнали е страхът и липсата на усещане за защита (67%), следвани от недоверието в институциите (36%),.
- Половината от служителите, които все пак са подали сигнали, не са удовлетворени от реакцията на органите поради липса на реален резултат или дори загуба на работа след подаването на сигнала.
