Две финални решения в Брюксел и Страсбург днес направиха България 21-вия член на еврозоната.

Първо, Европейският парламент (ЕП) подкрепи присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2026 г., при това с огромно мнозинство -  531 гласа "за".  "Възраждане" опита поредна провокация - евродепутатката от тази партия Рада Лайкова поиска гласуването в ЕП да бъде отложено - защото докладчикът по темата бил представител на управляващата партия.  Предложението бе отхвърлено. 

Още преди вота Ева Майдел от групата на ЕНП и докладчик в европарламента за готовността на България за еврото, протнозира, че депутатите от групата "Европа на суверенните нации",  където е "Възраждане", ще гласуват против. 

"Ако гледаме вота в комисия, "Патриоти за Европа" – част от тях гласуваха "за" приемането на България в еврозоната, една част се въздържаха". Онези, които са против, всъщност не дават аргументи против самия доклад и против самите конвергентни доклади, т.е. отново затвърждават своите позиции, които са антиевропейски и поради тази причина отстояват тази позиция", коментира  Майдел. От 17 български евродепутати само трима - от "Възраждане" дадоха отрицателен вот - Рада Лайкова, Петър Волгин и Станислав Стоянов. 

Час по-късно последва и вторият вот - финансовите министри на страните от Еврозоната одобриха членството на България в еврозоната.

Съветът на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) прие решение за датата - от 1 януари 2026 г., както и още два важни регламента. Те са за прекратяване на "дерогацията" (става дума за край на отлагането на въвеждането на еврото, тъй като страната ни вече отговаря на всички условия) и за утвърждаване на курс, по който България ще въведе единната валута. Това е добре познатият фиксиран курс  1 евро за 1.95583 лв.

На практика с приемането и подписването на трите правни акта окончателно се официализира присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г.  

Успяхме! От 1.1.2026 г. България официално ще приеме еврото. Благодарим на всички институции, партньори и всички, чиито усилия направиха този важен момент възможен. Това написа в Х премиерът Желязков.

На последвалата официална церемония България получи поздравления за историческия успех. "Не само България става по-силна с членството си в еврозоната, но и еврозоната става по-силна с членството на България", обяви еврокомисарят по икономическите въпроси Валдис Домбровскис. Той подчерта, че страната ни трябва да продължи с реформите и да следва досегашния си курс на финансова дисциплина, за да се възползва от по-големите ползи от членството в еврозоната. 

Еврокомисарят напомни, че България сега има важна практическа работа - за плавен преход от лев към евро. И каза, че Еврокомисията ще помага на София по всички възможни начини. Домбровскис увери, че влизането в еврозоната няма дългосрочно влияние върху цените, като сподели личен опит от Латвия. "Притесненията от нарастваща инфлация не се реализираха, Сега обществената подкрепа за еврото в Латвия е висока", каза Домбровскис. Затова е важен процесът на наблюдение на цените и съвместна работа с бизнеса, за да не се допусне необосновано вдигане на цените, посочи еврокомисарят.

Финансовият министър Теменужка Петкова благодари за доверието и за партньорството с европейските институции и увери, че България ще спазва финансова дисциплина. "Днешният е исторически ден - България постигна една своя стратегическа цел, а именно членството си в еврозоната. Този успех е резултат от дългогодишната и упорита работа на страната ни, каза министър Теменужка Петкова по време на официалната церемония за приветстване на страната ни като 21-и член на еврозоната.

"Еврозоната продължава да бъде привлекателен проект, а България е важна част от него", добави на официалната церемония Луис Де Гиндос, вицепрезидент на Европейската централна банка. Той увери, че ЕЦБ също ще окаже важна подкрепа за въвеждането на еврото в България, а гуверньорът на БНБ Димитър Радев ще стане пълноправен член на Управителния съвет на ЕЦБ.

Сред първите политици, които поздравиха България като 21-и член на еврозоната, бяха финансовите министри на Хърватия, Словакия, Кипър, Австрия, Гърция.  

Как се стигна до датата 8 юли 2025 г.?

Преди пет години - на 10 юли 2020 г., България влезе в така наречената "чакалня" на еврозоната. Страната ни, заедно с Хърватия, се присъедини към Механизма на обменните курсове ERM 2 и към Банковия съюз, като искането за присъединяването бе направено година преди това по времето на последния кабинет на Бойко Борисов.

Първоначално тогавашната власт, а и всички привърженици на еврото, очакваха страната ни да престои две-три години в чакалнята до официалното влизане в еврозоната. Последвалите обаче политически турбуленции с чести предсрочни избори и смени на правителства, ковид-пандемия и енергийна криза, породена от войната в Украйна, отдалечи България от целта и критериите за членство в еврозоната.

Поредни предсрочни избори и непоследователни действия забавиха страната ни с техническата подготовка за приемане на еврото, като бе изпусната и датата 1 януари 2025 г. Хърватия, например, която заедно с нас влезе в "чакалнята", прие еврото на 1 януари 2023 г.

Едва в началото на тази година България успя да покрие всички критерии за членство в еврозоната, като бе преодолян и последният проблемен параметър - достатъчно ниско ниво на инфлацията. На 25 февруари новосформираното правителство на Росен Желязков и управителят на БНБ Димитър Радев изпратиха официално искане до Еврокомисията и Европейската централна банка за изготвяне на извънредни конвергентни доклади за оценка на готовността на страната ни за приемане на еврото от 1 януари 2026 г. Двете институции публикуваха положителни доклади на 4 юни. Месец след това се стигна и до финалните решения на ЕКОФИН и Европейския парламент. 

Какво следва оттук нататък?

Месец след официалното решение за влизане на България в еврозоната - т.е. от 8 август, всички търговци в страната са задължени да посочват цените на стоките и услугите си в двете валути - лев и евро. Това се отнася и за тарифите на банките, застрахователните дружества, пенсионните фондове и други кредитни институции.

Обозначаването на цените в двете валути ще продължи и 12 месеца след приемане на еврото, т.е. до края на 2026 г.

През ноември Европейската централна банка чрез БНБ ще трябва да снабди търговските банки у нас с достатъчно количество евробанкноти, за да започне нормално обмена на валутата от 1 януари 2026 г. В продължение на 6 месеца обменът на левове в евро ще става без такси във всички банкови клонове и офиси на "Български пощи". Българска народна банка също ще сменя левове без такси, при това безсрочно.

Това лято БНБ започва и сеченето на българските евромонети. ЕЦБ вече одобри дизайна им - на тях ще бъде изписана на кирилица на думата „БЪЛГАРИЯ“. На евромонетите от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 цента ще има изображение на Мадарския конник, на монетата от 1 евро - на Св. Иван Рилски, а на монетата от 2 евро - Паисий Хилендарски, както и надпис "Боже, пази България".

До края на годината всички търговци в страната ще трябва да се снабдят чрез банките, с които работят, с необходимото количество евробанкноти и монети, защото от 1 януари 2026 г. всяко ресто, което връщат на клиентите си, трябва да бъде в новата национална валута - еврото.

Търговските банки имат задача до края на годината да настроят всички банкомати да работят с евро.

Търговците трябва да се свържат с фирмите за поддържане на фискалните устройства, за да ги пренастроят да работят с евро, като от 1 януари в продължение на месец тези устройства ще трябва да работят и в двете валути.

Бизнесът трябва да пренастрои всички свои счетоводни и ИТ системи, така че от 1 януари да показват финансовите потоци в новата валута.

Оценката на Европейската комисия е, че техническата подготовка за смяната на валутата в България върви добре и в график. Наесен представители на ЕК ще имат мисия у нас за последен преглед на готовността за приемане на еврото и при необходимост ЕК ще окаже помощ.