Лично директорите на Международния валутен фонд и на Европейската централна банка пристигнаха в София, за да покажат, че подкрепят България за влизането й в еврозоната. Но бодрите им изказвания на конференцията "На прага на еврото" и пред медиите прозвучаха някак неуместно и неубедително на фона на задаващата се бюджетна криза.
Управителят на ЕЦБ Кристин Лагард изтъкна, че България ще бъде равноправен член на еврозоната и гласът й ще тежи колкото на другите от групата. Тя посочи, че и след влизането на страната ни в еврозоната реформите трябва да продължат. За съжаление реформи в България няма, а намеренията на управляващите водят към бум на неефективните разходи, растящ бюджетен дефицит и неуправляема дългова спирала.
Еврокомисарят Валдис Домбровскис обаче също се изказа позитивно. Той похвали намерението на България да се придържа към 3% бюджетен дефицит. "Поддържането на курса реформи ще засили ползите от присъединяването на България към еврозоната и укрепването на средата за развиване на бизнес", посочи Домбровскис.
И Кристалина Георгиева, управляващ директор на МВФ, "замижа" пред валящите лоши новини за състоянието на държавните финанси и за бюджет 2026 и наблегна на "старите лаври" - в интервю за БНР тя изтъкна, че с дефицит в рамките на 3% от брутния вътрешен продукт и дълг от 24% България продължава да има добра макроикономическа позиция и в същото време насърчава инвестициите. Думите й обаче силно контрастират на намеренията на управляващите да вдигнат осигурителната тежест, данък дивидент и още куп "подобрения" в бизнес средата, които вече предизвикаха лавина от критики и възмущение.
"Чашата изплиска" министърът на финансите Теменужка Петкова. „Членството на България в еврозоната не е крайна цел, а само началото на пътя, който заедно с нашите партньори ще извървим. Страната ни трябва да продължи да спазва своята устойчивост на публичните финанси и да гарантира финансова стабилност. Този наш ангажимент остава неотменим за в бъдеще”, изрецитира Петкова, макар че проектоюджетът, който сервира очертавата тъкмо обратното.
Повелителката на държавните финанси, която от седмици се крие в миша дупка, вместо да обясни какви политики и мерки залага в бюджета за догодина, се появи на конференцията за еврото, за да се оплаче от лошо наследство. Тя обясни, че всъщност големите разходи в бюджета за догодина били заради... Плана за възстановяване и устойчивост. Петкова този път не каза директно, че за всичко са виновни Асен Василев и "Продължаваме промяната", но го намекна: "Поради това, че България за близо 3 години - от 2021 до 2024 не направи нищо, за да усвои в пълен обем средствата, свързани с ПВУ, всички разходи, които са предвидени във връзка с реализацията на този проект на практика, са заложени в бюджета за 2026 г. и те трябва да бъдат изпълнени до август заедно с всички съпътстващи ги реформи", обясни министърката.
Далеч по-адекватно бе изказването на шефа на БНБ Димитър Радев. Той за пореден път призова за "фискална консолидация" - тоест за затягане на бюджетната дисциплина. "Трябва да се върнем възможно най-скоро към разумната, дисциплинирана фискална политика. Предстоящите дискусии за бюджета за 2026 г. ще бъдат показателни дали има политически капацитет за това", подчерта Радев.
За съжаление скандалите около проектобюджета за 2026 г. засенчиха големия форум "На прага на еврото" и отместват вниманието от важната тема за въвеждането на единната валута след по-малко от два месеца.
