Александър Морфов получи „Аскеер 2023“ за най-добра режисура за спектакъла си „Антигона“ по Жан Ануи в Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен, а самата постановка пък бе удостоена с отличието за най-добро представление на сезона. Церемонията за връчване на наградите за 33-ти път се състоя навръх празника 24 май, по традиция – в „дома“ на учредителите от театър „Българска армия“.

За борбата с номенклатурата и още нещо...

За разлика от близо половината тазгодишни лауреати, които не присъстваха лично да си приберат почетните статуетки, уволненият от Народния театър режисьор излезе на сцената, слагайки край на дълъг почти три месеца период на отсъствие от публични изяви. „В тези трудни за мене дни това някак си ще ме ободри“, коментира Морфов отличието си. Той припомни, че настоящият „Аскеер“ е пети за него, а останалите 4 са в Народния театър. „Там някъде се спотайва онази партийно-номенклатурна нищожна личност, който е директор в момента. Но да не го превръщаме в политически разговор“, каза режисьорът, визирайки Васил Василев, който също седеше в залата. Морфов благодари на актьорите си, особено на Деян Донков и Милена Ерменкова, които са в главните роли в „Антигона“, както и на близките си – съпругата Рени Врангова и колегите Албена Колева и Валери Йорданов, които не го изоставиха и продължиха да го подкрепят „в тези тежки дни, в борбата с номенклатурата и с ужасните неща, които се случват в нашата държава“. За да разведри атмосферата, на изпроводяк режисьорът разказа стар виц, който според него добре описва сегашната ситуация. Един човек си вървял по улицата и хвърлял позиви. Когато му обърнали внимание, че на тях нищо не пише, той контрирал: „Какво да пише – то всичко е ясно“… Изказването си лауреатът завърши по хъшовски: с призива „Да живей България!“.

Наградата за най-добро представление за „Антигона“, която пак е заслуга основно на Морфов, излезе да вземе директорът на Плевенския театър – драматургът Димитър Кабаков. Като благодари за признанието, той подчерта, че това не е трудно да се постигне с режисьори като Явор Гърдев, Александър Морфов и с екип като този на театъра. „Това е тяхна награда. Те я заслужиха, изстрадаха и накрая я получиха. Пожелавам на всички директори на театри такива колеги“, каза Кабаков. И тематично навръх празника на буквите и езика препоръча да се опитаме повече да възкресяваме, отколкото да убиваме с думи.

Наградата за най-добра водеща мъжка роля бе присъдена на Владимир Пенев за превъплъщението му като Поп Кръстьо в спектакъла „Великденско вино“ на режисьора Явор Гърдев в Народния театър. „Какъв щастлив 24 май. Тоя Георги Господинов ни направи празника наистина особен и наистина важен. Искам всички, които са били номинирани, но не се оказаха с награда, да знаят, че има смисъл. Аз съм бил много повече пъти номиниран, отколкото съм получил. Да продължаваш да работиш това, което обичаш, има огромен смисъл“, каза Владо Пенев, обръщайки се към останалите номинирани в категорията – Бойко Кръстанов и Йордан Ръсин. Актьорът благодари основно на автора на пиесата – Константин Илиев. „По-съвършена българска пиеса от всичките ми 40 и кусур години в театъра не съм виждал. Втората също толкова добра пиеса пак е негова – „Нирвана“. Павел Койчев не е просто сценограф, а човек, който, преплитайки няколко пръчки, ти заплита душата и те прави част от една огромна машина, с която заедно летите. Нещо, с което се възвисяваш. Изключителна благодарност към Явор Гърдев за търпението, което имаше към мен“, спомена Владо Пенев главните замесени в постигнатия успех. За финал той прочете стихотворението „Отдалечавам се...“ на Стефан Цанев.

Отсъстващи по неизвестни причини

„Аскеер“-ът за водеща женска роля се падна на Светлана Янчева за изпълнението й като Уини в „О, щастливи дни“ от Самюъл Бекет, постановка на проф. Маргарита Младенова в „Сфумато“. Янчева обаче не присъстваше на церемонията. Тя и Владо Пенев на практика дублираха наградите си „Икар“ от Съюза на артистите за водеща женска и мъжка роля, получени на 27 март.

Отличието за поддържаща мъжка роля грабна Кирил Недков от Младежкия театър за ролята си на Иван в „Арт“ от Ясмина Реза. Той помоли публиката да аплодира другите двама достойни номинирани в категорията – Мартин Димитров („Непоносимо дъли прегръдки“, РЦСИ „Топлоцентрала") и Свежен Младенов („Три сестри“, театър „Възраждане“). В унисон с настроенията на героите от пиесата на Реза, той си пожела да сме по-мили и разбиращи един към друг. Режисьорът на „Арт“ Владислав Стоименов пък заслужи „Аскеер“ за изгряваща звезда. 

Като най-добра актриса в поддържаща роля бе отличена голямата Мария Каварджикова – Магдалена от „Частици жена“ от Ката Вебер, постановка на Крис Шарков в Народния театър. Тъй като и тя не бе в залата, статуетката получи една от дъщерите й, която излезе на сцената с двете си малки деца.

„Аскеер“ за сценография бе присъден на Мариета Голомехова за „Дон Кихот“ в Мадежкия, но и нея я нямаше. От нейно име го прие директорът на театъра Михаил Байков, който отбеляза, че за спектакъла „Дон Кихот“ това е 9-а награда от 11 номинации. Като най-добри костюми Академията посочи тези на младата Никол Трендафилова за „Леонс и Лена“ от Георг Бюхнер в Yalta Art Room. Носител на „Аскеер“ стана и музката на композитора Милен Кукошаров в „Три сестри“ на театър „Възраждане“. В новата категория за моноспектакъл победител е „Неведение“ на актрисата Албена Ставрева в Народния. Пиесата „Място, наречено другаде“ на отсъстващата също Яна Борисова спечели отличието за драматургия.

Актрисата Елена Райнова от театър „Българска армия“ получи почетен „Аскеер“ за десетилетната си кариера на неговата сцена. Тя бе лаконична в благодарностите, но председателят на академия „Аскеер“ Георги Къркеланов използва появата й, за да алармира, че от месеци хонорарите на пенсионираните артисти са спрени и не се изплащат. „Чакай, сега е празник! Утре ще идем да протестираме!“, парира го почетният председател на академията Васил Михайлов.

Първият сценограф носител на голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство, 68-годишният проф. Светослав Кокалов, призна от сцената, че има усещането, че предрежда други от гилдията с това признание. Той благодари на създателя на статуетката „Аскеер“ Георги Чапкънов-Чапа, на дългогодишната си творческа и житейска половинка – сценографа Петя Стойкова, на режисьора Явор Гърдев, изтеглил го от „сценографската Трета глуха“, и поиска прошка от актьорите за наклоните и неравностите, които е създавал по сцените. А финалният призив на професора издаде по-нататъшните му професионални планове: „Представлението трява да продължи!“.

За шоуто и шоумените...

Тазгодишният гала-спектакъл „Аскеер 2023“ беше посветен на 200-годишнината на възрожденския просветител Найден Геров. В началото на шоуто той дори се появи с образа на вечния водещ Веселин Ранков с дълга пръчка-показалка и след това продължи да дава „уроци“ в стил Рада Госпожина. Твърде наподобяващо на читалищна самодейност – и буквално по сюжет, и в преносен смисъл като качество на зрелището, шоуто под режисурата на Борис Радев, за разлика от други издания на церемонията, беше доста отегчително, макар в него да участваха повечето от звездите на трупата – Антоанета Добрева-Нети, Иван Радоев, Анастасия Ингилизова, Стефка Янорова, Стойко Пеев, Луизабел Николова, Ясен Атанасов, Ели Колева и др., както и виртуозните танцьори от балет „Арабеск“. Повече усмивки донесе един технически гаф, когато изчезна звукът на видеопредставянията на група номинирани. Водещият Веселин Ранков започна да ги озвучава по фантазия, при което се стигна до истински попадения…