Броени дни остават до първата среща на публиката с новия спектакъл на режисьора Десислава Шпатова в Малък градски театър „Зад канала“ по пиесата на унгарския драматург Ищван Йоркен „Игра на котки“. Актрисите Светлана Янчева, Станка Калчева, Христина Караиванова, Христина Джурова и актьорът Свежен Младенов влизат в света на тази история, в която любовта, ревността, самотата и желанието да останеш значим се преплитат в сложна игра на човешки зависимости. Премиерните представления са на 15 и 20 ноември.
Режисьорката Десислава Шпатова е събрала актьори, готови да покажат героите си без защитите на удобни сценични образи. За нея предизвикателството е в смелостта да разкриеш човешкото в неговата противоречивост – дребнавостта, завистта, самосъжалението и отчаянието, без да ги оправдаваш или украсяваш. „Избрах актьори, които не се страхуват да бъдат некрасиви на сцената. Не във физически смисъл, а в човешки“, споделя Десислава Шпатова.
В репетиционния процес специално внимание е отделено на онова, което се случва отвъд думите. Разминаването между казаното и действително преживяното, един поглед, движение или докосване могат да издадат много повече от открития конфликт. Именно чрез тези детайли отношенията между героите придобиват физическо присъствие на сцената.
В центъра на историята е госпожа Орбан – жена, която отказва да се примири с възрастта, самотата и загубата на любовта. Тя не е непременно симпатична. Може да бъде егоистична, манипулативна и несправедлива, но зад поведението ѝ стои отчаяната съпротива срещу мисълта, че е зад борда, докато все още има желания и потребност да бъде обичана. „Тя се бори не толкова за конкретен мъж, колкото срещу усещането, че животът ѝ вече е приключил, докато тя самата все още е жива“, казва режисьорката.
Пиесата на Ищван Йоркен поставя и неудобния въпрос кога човек трябва да престане да желае. Обществото очаква възрастните хора да бъдат по-тихи, разумни и удобни, но героите в „Игра на котки“ отказват да се поберат в подобни рамки. Спектакълът започва като почти абсурдна комедия на човешките зависимости, но постепенно отвежда към болезнената истина за нуждата от любов. Защото понякога най-трудно е да признаеш колко много се страхуваш да не останеш сам.
Сценографията и костюмите в спектакъла са проектирани от Тита Димова, а музиката е на Юлиян Стоичков. Преводът на текста от унгарски е дело на Катя Каменова.
