Тазгодишният лауреат на Националната награда за скулптура на името на академик Иван Лазаров е проф. Валентин Старчев. Официалната церемония по награждаването по традиция се състоя в Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“ в Кюстендил в Деня на народните будители. Сред номинираните автори бяха още Альоша Кафеджийски, Ангел Станев, Павел Койчев, Стефан Лютаков.
Валентин Господинов, директор на ХГ Кюстендил, откри церемонията. Председателят на СБХ Любен Генов приветства с тържествено слово и обяви лауреата за тази година, а министърът на културата Евтим Милошев и кметът на Община Кюстендил инж. Огнян Атанасов връчиха официално отличието със статуетка и ваучер на проф. Валентин Старчев.
Бе открита и изложба на Георги Минчев и Емил Попов, миналогодишните носители на наградата за скулптура на името на академик Иван Лазаров.
Лауреатът проф. Валентин Старчев наскоро отбеляза своята 90-годишнина. Той е печелил за първи път тази награда през далечната 1974-та, в самото начало на нейното съществуване. Сред последните изяви на големия български скулптор е и изложбата „Тя“, която СБХ представи в зала „Райко Алексиев“ през септември тази година.
СБХ е главен организатор на Националната награда за скулптура на името на акад. Иван Лазаров, когато тя се връчва от 1973 до 1987 г. След дълго прекъсване, през 2021-ва, наградата е възстановена в сътрудничество между СБХ, Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“, Община Кюстендил и Министерството на културата. Оттогава се връчва ежегодно на 1 ноември.
Отличието е съпроводено с ваучер и статуетка – умалено копие на произведение на акад. Иван Лазаров, изобразяващо фигурата на Пимен Зографски. Валентин Старчев е роден през 1935 в Стара Загора. През 1959 завършва Художествената академия, специалност „Скулптура“, при проф. Марко Марков. Работи в областта на монументалната и кавалетната скулптура, монументално-декоративната скулптура, малка пластика, медалиерно изкуство – ордени и монети и др.
Професионалната му биография е неразривно свързана с активна художествена практика и с дългогодишна преподавателска работа: от 1964 е преподавател, в последствие – доцент и професор, а след това и ръководител на катедра в Университета по архитектура, строителство и геодезия, където под неговото ръководство поколения български архитекти получават професионална подготовка. Наред с академичната си дейност проф. Старчев има доказан обществен принос към художествения живот: в периода 1979 – 1985 е секретар на СБХ, а през 1985 – 1989 е заместник-председател. Заеманите от него длъжности го поставят сред ключовите фигури, пряко участвали в управлението и публичното представяне на българското изобразително изкуство в този сложен исторически контекст.
Валентин Старчев е организирал самостоятелни изложби в България (София, Стара Загора, Созопол, Ловеч, Пловдив), Австрия (Виена), Дания (Копенхаген), Франция (Париж), Япония, Латвия. Участвал е в общи художествени изложби и в представителни колективни изложби на българското изкуство в Австрия, Индия, Италия, Полша, Сирия, СССР, Унгария, Франция, ФРГ (Западна Германия), Холандия, Чехия и др.
Негови скулптурни творби се намират в колекциите на музей Миделхайм, Антверпен – Белгия, Музей „Лудвиг“, град Аахен – Германия, Колекция „Арт Център Юго Вутен“ – Белгия, Фондация „Арт диалог“ – Франция, Националната галерия, частни колекции в България, Италия, САЩ, Холандия, Белгия, Япония и др. Негови творби са подарени на папа Йоан Павел II, Хуан Карлос, Херберт фон Караян и др. В колектив Старчев е автор на монетата „Св. Климент Охридски“ и на ордените „Стара планина“ и „13 века България“.
Валентин Старчев е носител на значими държавни отличия: удостоен е със званието „Народен художник“ през 1986 година и с орден „Народна република България“ – втора степен през 1985 година.
Сред неговите монументални произведения са: „1300 години България“ – София, „На загиналите поети в България“ – София, Паметник на съпротивата – Бургас, „Братска могила на падналите за свобода“ – Плевен и Стара Загора, Паметник на 14-те изгорели войници – София, Паметник на Пенчо Славейков (бюст) – Брунате, Италия, Паметник на Капитан Петко Войвода (бюст) на Алеята на Гарибалдийците в Рим, Паметник на Митрополит Методи Кусев и Паметник на Капитан Петко Войвода – Стара Загора, Паметник на Капитан Петко Войвода в Киев – Украйна, Паметник на Йордан Йовков (бюст) – София, Паметник на Антим I (бюст) в Одрин и в София, Паметник на Васил Левски (бюст) и Паметник на Христо Ботев (бюст) в Цариброд (Димитровград), Сърбия, Монументална пластика „Гълъби“ (ЕКСПО’70) – Осака, Япония, и редица други.
