Провал претърпя в парламента най-същественото предложение на правителството в областта на екологичното законодателство досега. То засягаше щекотливия въпрос на колко съдебни инстанции да се разглеждат жалби, подадени срещу оценки на въздействието върху околната среда (ОВОС) при изграждането на обекти от национално значение.

Това стана при разглеждането на промени в Закона за опазване на околната среда, внесени от Министерския съвет. В момента ОВОС се обжалват на една инстанция, когато става въпрос за „реализацията на обекти, които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерския съвет и са обекти със стратегическа важност“, както е записано в действащия закон. Тази практика беше въведена през 2017 г. от ГЕРБ, която управляваше тогава.

Предложението на кабинета „Петков“, направено сега, предвиждаше да се върне двуинстанционното разглеждане на жалбите. Тази инициатива горещо се подкрепя от екологичните организации. Те настояват за това от години с аргумента, че така са налице по-силни гаранции за защита на здравето на хората и на природата. Така направиха и сега с писмена позиция, подкрепена от десетки организации.

От другата страна на този дебат стоят противниците на природозащитниците. Те обявяват еколозите за „зелен октопод“, който би използвал възможността за двуинстанционно обжалване, за да пречи на „националните обекти“ и да „рекетира“ строителните фирми.

Подобни настроения и съображения за предпазливост надделяха и този път. Най-напред предложението на правителството беше отхвърлено с мнозинство в парламентарната комисия по околна среда, където беше разгледано на второ четене. А след това, при обсъждането му в пленарната зала, управляващите потърсиха компромис, който донякъде да задоволи еколозите, и донякъде – строителите.

Идеята дойде от съпредседателя на ДБ Владислав Панев. „Връщането на двуинстанционното производство за ОВОС е изключително важно за правовата държава в България. В същото време обаче не е добре да спираме стратегически важни за държавата проекти в следващите няколко години“, обяви Панев, лидер на партията „Зелено движение“, от парламентарната трибуна. И формулира компромиса така – разглеждането на жалби само на една инстанция ще се отнася за такива, които са подадени в срок до 1 юли 2024 г. Това на практика означава, че едноинстанционното производство се запазва още над 2 години. Разбира се, напълно е възможно за толкова време законът да бъде променен отново и отново – при това не в полза на изискванията на еколозите.

Предложението на Панев беше очевидно съгласувано с останалите формации в четворната коалиция, които го подкрепиха. Депутатите от ДПС и „Възраждане“ го отхвърлиха или се въздържаха. ГЕРБ обаче не участваха в гласуването и така улесниха мнозинството да приеме компромиса.

Бе направено важно уточнение по въпроса къде да се разглеждат жалбите. Досега в закона беше посочено най-общо, че това прави съдът. Сега по предложение на Мирослава Петрова от ПП беше прието, че жалбите ще отиват директно във Върховния административен съд (ВАС), който трябва да отсъди в рамките на 6 месеца. ВАС е с най-голяма тежест в системата на административното правораздаване.

ПРИРОДОЗАЩИТНИЦИ И РЕКЕТЬОРИ

По време на обсъждането се включи вицепремиерът и екоминистър Борислав Сандов, който е известна фигура от екологичното движение. Той подкрепи компромисните предложения на Владислав Панев и Мирослава Петрова. "Мисля, че това са подходящи, балансиращи форми, които, от една страна, да гарантират, че възстановяваме двете инстанции и за тези дела, и даваме време за това и за самата процедура, за да няма излишно забавяне", мотивира се Сандов.

Темата предизвика вътрешен раздор в БСП. Соцдепутатът Крум Зарков, който е в опозиция на настоящото партийно ръководство, нападна мнозинството, че "тръгна смело и някъде по пътя започна да се колебае". И изрази недоумение от отстъплението от първоначалния законопроект на правителството. На друго мнение беше колегата му в червената парламентарна група Емил Георгиев, който оглавява партията "ПК Екогласност". "Истинските природозащитници в България не са против инвестиционните проекти. Против проектите са т.нар. пишман еколози", обяви той.

На трибуната излезе и Мирослава Петрова, която, малко объркващо, се захвана да говори за отвоюването на държавните институции от корупцията. "И държавата скоро няма да бъде завладяна, и природата ще получи своята защита. Но смислено, през смислени регулации, които се движат в пакет, а не просто нещо, което сме издърпали от шапката и сме си решили всички проблеми", декларира депутатът от ПП.

Освен Зарков, партийната дисциплина наруши и Александър Дунчев от ПП. Той стана известен с битката си с БСП заради апетитите на левицата към управлението на горите. Сега обяви, че подкрепя първоначалните предложения на правителството. "Кое е по-важно - само инвестиционният процес или да имаме една балансирана правосъдна система, където демократичните права и самата демокрация е базирана на здравия фундамент на едно независимо правосъдие, което десетки години вече си включва две инстанции", попита реторично Дунчев.

"А вие кого защитавате, като искате втора инстанция", отвърна му Емил Георгиев. "Интересите на държавата и на всички нас ... Точно на втората инстанция ние винаги сме успявали да докажем, че някой на по-ниско ниво е бил зависим ... На една инстанция може да се появи руска организация и тя да обжалва, и да спре проекта на промяната", реагира атакуваният депутат от ПП.

Глас на най-бруталната критика срещу еколозите стана Цончо Ганев от "Възраждане". От трибуната той ги нарече "зелени талибани, които бавят и унищожават инфраструктурни промени, които биха спомогнали най-бедните райони на ЕС да се развият". "На втора инстанция не мисля, че кой знае какво ще се промени, освен това, че ще се даде възможност за по-голям рекет от т.нар. самообявили се за зелени", обяви Ганев.

СУБЕКТИВНОСТТА НА МИРИЗМАТА

Дебат възникна и около предложението на ГЕРБ-СДС министърът на здравеопазването, съгласувано с министъра на околната среда и водите, да приеме наредба, с която да се определят критерии за оценка на рисковете за човешкото здраве и за определяне на отстоянията от населените места на производства, излъчващи интензивно миришещи вещества. Предложението беше отхвърлено от парламентарната комисия по околната среда и водите.

Соцдепутатът Манол Генов обясни отказа на комисията да приеме идеята така: "Механизмите за оценка на риска и за това как се мери миризмата са сложни, защото на един му мирише, а на друг не му мирише. Затова в комисията не гласувахме това предложение и очакваме в бъдеще нещата да се случат."

Татяна Султанова-Сивева от ПП припомни, че е съществувала наредба за хигиненните изисквания за защита на селищната среда. Тя обаче е била отменена точно от правителството на ГЕРБ през 2011 г. и в продължение на 11 години в много населени места хората са били изложени на "геноцида на неприятните зловония". "Така направено, вашето предложение няма да разреши проблема. Министерството на здравеопазването е в процес на работа по наредба, за да бъдат оценени всички аспекти на този проблем, и вярвам, че 11 години по-късно ще намерим решение", заяви Сивева.

Младен Шишков от ГЕРБ-СДС обясни, че е имало основание за отмяната на въпросната наредба - не е била "в унисон с интензивното развитие на икономиката и индустрията". "Затова се предприеха по-гъвкави мерки - прехвърляне на комепетнциите върху МОСВ и РЗИ. Това не породи очаквания ефект", каза Шишков и побърза да уточни, че ГЕРБ са си взели поука от тази грешка. Според него готвената от министерството на здравеопазването наредба е "много добро като идея, но си остава добро пожелание в бъдещето". "Те подготвят някакъв документ на своя добра воля, без никакво законово основание. Вече минаха шест месеца и нищо не се случи. Нека не го отлагаме в бъдещето", призова Шишков.

Манол Генов контрира, че по тази логика парламентът не може да одобри и предложението за наредба на ГЕРБ-СДС. "Наредбата е продукт на министерски действия и изпълнителната власт, а ние не можем да си прескачаме правомощията. Така че даже и да приемем тази поправка, когато няма готовност от изпълнителната власт и разработени механизми, просто си говорим празни приказки", коментира той.

В крайна сметка предложението не беше прието и в пленарната зала.