Следователите набързо претупаха изслушването на двамата кандидати, които се състезават за гласовете им, за да заемат единственото място от квотата на следстивето във Висшия съдебен съвет. На всеки от тях беше отделено по 10 минути да представи концепцията си, а след това имаше ограничение от 10 минути да отговарят на въпроси. Въпроси пък имаше само от един военен следовател. Той попита как ще реагират кандидатите, ако за главен прокурор или председател на върховен съд има само една номинация, както и какви са вижданията им за военната прокуратура. Други въпроси от залата нямаше. От Камарата на следователите бяха пратили въпроси, но за тях нямаше време и затова кандидатите ще отговорят писмено.
Преди това Общото събрание на следователите за избор на член на Висшия съдебен съвет (ВСС) беше отложено с един час заради липса на кворум. Заседанието трябваше да започне в 10.00 ч., но в залата се регистрираха едва 162-ма от общо 453-ма следователи, включени в избирателния списък. В 11:00 ч. заседанието започна независимо от кворума. По това събранието си приличаше с тези на съдиите и прокурорите. При първите тях обаче кандидатите отговаряха на много повече въпроси.
Общото събрание на следователите се събра днес, за да изслуша двамата претенденти за членове на Висшия съдебен съвет от тяхната квота. Следователите имат един представител сред 11-те членове на ВСС от съдебната власт. Прокурорите вече избраха своите четирима, а съдиите - своите шестима представители.
Гласуването ще е следващата седмица. Общото събрание се излъчи в реално време на сайта на Висшия съдебен съвет.
"Докато гледах общото събрание се сетих за концепцията на един от кандидатите за Съдийската колегия, в която той предлагаше да отпадне квотата на следователите във ВСС и да се замени с квота на съдия от административните съдилища", коментира във Фейсбук директорката на БИПИ Биляна Гяурова-Вегертседер.
Кандидатите
Първият е Петко Петков от Националната следствена служба. Под кандидатурата му са се подписали следователи от почти цялата страна.
Петко Петков беше кандидат и беше избран за член на ВСС през 2022 г., но тогава не беше сформиран нов съвет.
Петков е в съдебната система от 1995 г. Бил е помощник следовател и следовател в Районна следствена служба в Елин Пелин, следовател в Районна следствена служба Елин Пелин, и.ф. шеф на следствената служба в Костинброд, а от 1998 г. е следовател в Столичната следствена служба, на която е бил и директор.
Оглавявал е и следствената служба в Благоевград, а през 2010 г. е назначен за зам.-директор на НСлС. От 2014 г. е редови следовател там.
Вторият кандидат е Бойко Атанасов от столичното следствие. "Силно мотивиран съм от морални съображения да продължа да назовавам проблемите в работата на прокуратурата и Прокурорската колегия на ВСС", пише той в кандидатурата си. Името на Атанасов нашумя през 2016 г., след като в интервю за "Биволъ" той заяви, че в столичното следствие има шпицкоманда от магистрати под контрола на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. Те решавали делата, както поиска главният прокурор. Според него там има три "незаконни" сектора, което позволява заобикалянето на случайния принцип за разпределение на делата. Най-проблемният сектор е първи "Специализиран". Атанасов обясни, че там са съсредоточени най-верните на шефовете на прокуратурата следователи, които решават най-важните дела. Тези дела били държани "на трупчета", за да се активират в момента, в който това е нужно, каза магистратът. Етичната комисия на съдебния съвет се сезира, за да провери случая, но стигна до извода, че проблеми няма.
Атанасов също така осъди прокуратурата за незаконно подслушване.
Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове. Народното събрание избира 11, от които шестима - за съдийската колегия, и петима - за прокурорската колегия. Трима членове са по право - председателите на двете върховни съдилища и главният прокурор.
Парламентът се очаква да избере своите представители следващата седмица. Миналата седмица депутатите приключиха маратона по изслушването на номинираните.
