Съдиите питаха кандидатите за ВСС за подслушването, Сарафов и Брендо

Неправомерното подслушване на съдии, позицията на Борислав Сарафов да остане на поста и.ф. главен прокурор и след като Върховният касационен съд отсъди, че няма легитимност, и какъв да е профилът на главния прокурор и председателя на Върховния административен съд, които новият Висш съдебен съвет трябва да избере. Това бяха част от въпросите, на които кандидатите за членове на съвета от съдийската квота отговаряха вчера. Питане към един от кандидатите имаше и за събирането на присъдите от чужбина на Евелин Банев - Брендо в една обща, която да излежи тук.

Общото събрание на съдиите в страната, на което магистратите трябва да изберат своите шестима представители във Висшия съдебен съвет, започна вчера с изслушването на 21 кандидати. Гласуването е следващата събота. Право на глас имат 2275 съдии - всички действащи съдии в страната. 

Васил Петров от Софийския районен съд попита претендентите да посочат по три имена на съдии и прокурори, които са безспорни професионалисти и биха се радвали да участват в процедурите за избор на председател на ВАС и на главен прокурор, разказва "Лекс". Тези постове на върха на системата са без титуляр от дълго време и новият съвет ще трябва веднага да открие процедури по избор.

Номинираните не посочиха конкретни имена, като някои изтъкнаха, че познават такива, но няма да споделят. Други казаха, че ще запазят имената за себе си, защото ако бъдат избрани за членове на ВСС, това би било основание за отвод.

Единственото изключение беше Стою Згуров, който заяви, че профилът на кандидата за председател на ВАС трябва да е като този на конституционния съд Соня Янкулова, която по думите му е с доказан авторитет и независимост. Що се отнася до главен прокурор, то Згуров посочи, че би бил щастлив кандидатът да е с професионализма на Сава Петров от ВКП и със смелостта на Ивайло Занев от Софийската градска прокуратура.

Владислава Цариградска от Окръжния съд в Плевен зададе няколко въпроса към всички кандидати. Те бяха свързани с проверката във ВСС за групата за влияние около Мартин Божанов - Нотариуса, за информацията, че има над 1000 прокурорски проверки срещу съдии и над 200 веществени доказателствени средства от контрол със СРС на съдии, както и за позицията на Сарафов за Върховния касационен съд, който прие, че след 21 юли 2025 г. той не е временен обвинител №1.

Кандидатите за ВСС посочиха, че проверката за връзките за Нотариуса трябва да бъде приключена и нещата да бъдат изяснени до самия край. За специалните разузнавателни средства кандидатите използваха думи като ужасяващо, скандално, тревожно, атака към всички съдии. Казаха, че в тези случаи е любопитно да се види кой е заявител, кой е разрешил и с какви мотиви, какво е станало със СРС, дали са унищожени, по каква процедура и т.н. Кандидатите посочиха, че ролята на ВСС е да защити съдии след изясняване на всички факти, според правомощията му.

Колкото до позицията на прокуратурата по времето на Сарафов, заявиха, че ВСС е трябвало веднага да реагира, без да има нужда дори да бъде сезиран и да има ясна реакция. А Весела Евстатиева допълни, че е трябвало да бъде сезирана и Прокурорската колегия, която да обърне внимание на прокурорите, които са засегнали независимостта на съда. Красимир Мазгалов посочи, че това е уронване на престижа на съдебната власт, а случаят става още по-тежък, защото се прави именно от и.ф. главен прокурор и на официалния сайт на прокуратурата. Роман Николов заяви, че следващият състав на ВСС трябва да иска дисциплинарни наказания за прокурорите, които са говорили такива неща за съда, защото ако не се вземат мерки, "ще се превърнем в посмешище".

Светлана Калинова изтъкна, че ВСС незабавно трябва да реагира при засягане на независимостта на магистратите. Що се отнася до СРС, тя посочи и сега може някой да бъде подслушван и папките да отидат в някое чекмедже. Но почтеният съдия няма от какво да се притеснява.

Стефан Илиев заяви, че България е полицейско-прокурорска държава с добре смазан механизъм за подслушване, много хора се занимавали с това и трябвало да оправдаят съществуването си. "ВСС може да осъществява проверка само по отношение на разрешаването на използването на СРС. Ако не са употребени за образуване на досъдебно производство, не виждам законова възможност това да бъде осъществявано, доколкото комисията отказва да се занимава с това да провери дали неизползваните СРС са унищожени. А ВСС няма такива правомощия", каза Илиев.

Стою Згуров каза, че Съдийската колегия трябва да повдигне въпроса за СРС и да се обърне внимание на Бюрото за контрол на СРС за това дали се унищожават съобразно закона и своевременно.

Явор Колев също заяви, че ВСС трябва да докара проверката за Нотариуса докрай, а по отношение на прокуратурата посочи, че не е допустимо да коментира влезли в сила съдебни актове, а трябва да ги изпълнява.

Тодор Тодоров от ВАС беше попитан от Васил Петров от районния съд и какво е отношението му към бившия председател на съда Георги Чолаков. "Аз съм християнин по убеждение и отношението ми към човека е като към божие творение. Може да се критикуват действия и постъпки, но осъждането на личността е грях. Отношението ми към личността на Георги Чолаков е като към всеки друг човек. Отделен е въпросът за някои действия и по-специално кадровата политика на ВСС. Имаме си теми, по които разговаряме с него, с които не съм съгласен, но това не са неща, които да афиширам пред широка публика“, каза Тодоров.

Кандидатът Стефан Илиев беше запитан от Андрей Георгиев от Софийския районен съд защо не е приложил практиката на Съда на ЕС при кумулацията на присъдите на Евелин Банев - Брендо и как ще гледа при атестации, когато съдиите не спазват практиката на СЕС. Илиев увери, че определението на водения от него състав било правилно. Става дума за определение от 29 май 2025 г. от състав, председателстван от Илиев с членове Вера Чочкова и Стефан Милев (сега номиниран за ВСС от Прогресивна България). С определението присъдите на Брендо от чужбина бяха събрани на 10 години и половина. Срещу него има три влезли в сила присъди за наркотрафик и пране на пари. В България той беше осъден на 6 години затвор през 2018 г., а година по-рано в Италия получи 20 години лишаване от свобода за международен трафик на кокаин. Отделно има и присъда от 10 години затвор в Румъния.

През 2014 г. Илиев беше и в съдебния състав, който на втора инстанция отмени осъдителната присъда на Брендо и отмени домашния му арест. Решението беше подписано с особено мнение от един от членовете на състава. Банев изчезна след това и затова когато в крайна сметка беше признат за виновен и осъден, не влезе в затвора, докато сам не се появи пред него, за изненада на властите.

Кандидатите, подредени по азбучен ред, както ще са и в бюлетината, са:

1. Албена Момчилова - съдия в Софийския районен съд;
2. Асен Цветанов - председател на Районния съд в Раднево;
3. Васил Петков - съдия във Военно-апелативния съд;
4. Васил Пеловски - съдия в Административния съд във Варна;
5. Весела Евстатиева - зам.-председател на Окръжния съд в Пловдив;
6. Веселка Златева-Кожухарова - председател на Административния съд в Пазарджик;
7. Владимир Вълков - съдия в Софийския апелативен съд;
8. Даниела Александрова - зам.-председател на Софийския районен съд;
9. Емилия Василева - съдия във Върховния касационен съд;
10. Красимир Мазгалов - зам.-председател на Софийския градски съд;
11. Красимира Милачкова - съдия в Административния съд - София-град;
12. Красимира Донева - съдия в Районния съд в Бургас;
13. Мария Терзийска - зам.-председател на Окръжния съд във Варна;
14. Младен Димитров - председател на Районния съд във Велико Търново;
15. Надя Пеловска-Дилкова - председател на Окръжния съд във Враца;
16. Роман Николов - съдия в Районния съд в Брезник;
17. Светлана Калинова - съдия във Върховния касационен съд;
18. Стефан Илиев - съдия в Софийския апелативен съд;
19. Стою Згуров - съдия в Софийския градски съд;
20. Тодор Тодоров - съдия във Върховния административен съд;
21. Явор Колев - съдия във Върховния административен съд. 

Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове. Народното събрание избира 11, от които шестима - за съдийската колегия, и петима - за прокурорската колегия. Съдиите избират от своя състав шестима членове за съдийската колегия. Прокурорите - четирима за прокурорската, а следователите - един за прокурорската.

Изборите на прокурорите вече минаха. Следователите се събират на 14 и 21 ноември. Парламентът трябва да запълни квотата си на 19 ноември, като изслушването на кандидатите е насрочено за следващата седмица.