Ветото, което президентът Румен Радев наложи върху последните промени в Изборния кодекс, прокарани от управляващата коалиция, падна в парламентарната правна комисия. За повторното приемане на поправките обаче гласуваха единствено депутатите от ГЕРБ и „Обединени патриоти“, БСП и ДПС ги отхвърлиха, а „Воля“ се въздържа. Така опозицията има поне теоретичен шанс да провали законопроекта на управляващите при новото му разглеждане в пленарната зала на Народното събрание, тъй като Бойко Борисов и съюзниците му имат 116 депутати срещу 124 в другите парламентарни групи и независими.

Държавният глава възрази срещу заложената от управляващите възможност в закона да се гласува и с хартиени бюлетини, и с устройства, което обезсмисля машинния вот. Той определи като бягство от отговорност решението на парламента да прехвърли върху Централната избирателна комисия (ЦИК) задачите по придобиването на хилядите устройства за гласуване и цялата организация на машинния вот.

Радев се противопостави и на приетата поправка в закона за референдумите, която позволява чрез национални допитвания да бъдат решавани въпроси от компетентността на Велико Народно събрание (ВНС). Ветото му обхвана и разпоредба, с която директно беше записано в кодекса, че държавната фирма „Информационно обслужване“ ще извършва компютърната обработка на данните от гласуването – без изобщо да се предвиди възможността за провеждане на конкурс за избор на изпълнител на тази дейност.

От БСП се съгласиха напълно с мотивите на държавния глава, особено по отношение на машинното гласуване. „Без да е панацея, ясно е, че въвеждането му в големите избирателни секции ще сведе до нула недействителните бюлетини и ще намали сгрешените протоколи. Въвеждането на хартия обратно в този процес не само, че няма да отстрани пороците, но и ще ги направи неизбежни, но и ще обезсмисли усилията за въвеждане на машинно гласуване“, изтъкна соцдепутатът Крум Зарков.

Ветото беше подкрепено и от ДПС, което остана на позицията, че трябва да се търсят възможности за пълно въвеждане на машинно гласуване.

Задачата да защити закона на управляващите беше поета от Христиан Митев от „Обединени патриоти“, който обяви, че ветото е облечено в правни формулировки, но иначе е политически мотивирано. „От една страна казва, че няма нищо против да се разшири възможността гражданите да се произнасят по по-широк въпроси проблеми, а когато това се прави, президентът се обявява срещу него“, възнегодува Митев срещу възраженията на Радев по промяната в закона за референдумите, която беше предложена именно от патриотите. И предизвика социалистите да сезират Конституционния съд, за да се произнесе дали така се нарушава основният закон на страната. По отношение на хибридния начин на гласуване – с хартия и машини, Митев заяви, че президентът нямал нищо против обикновените бюлетини, когато бил избран с такива през 2016 г.

От ГЕРБ настояха, че единственото им желание е да гарантират на българските избиратели възможност да гласуват – било с машина, ако се чувстват технически грамотни, било с хартия, ако така им е по-удобно. Депутатът от ГЕРБ Анна Александрова, която оглавява правната комисия, обвини опозиционните партии в лицемерие, тъй като отказали да положат усилия да се постигне консенсус в парламента за машинното гласуване. „Не заблуждавайте българските граждани, те не са толкова глупави и прости!“, повиши тон Александрова.

В пленарната зала на Народното събрание ветото ще бъде разгледано още в четвъртък.

В ПОЛЗА НА ПРЕФЕРЕНЦИАЛНОТО ГЛАСУВАНЕ

Шестимата депутати, които се отцепиха от БСП, внезапно се активизираха по темата за Изборния кодекс. Групата, която се самоопределя като "прогресивните социалисти", внесе свой законопроект, с който иска да улесни преференциалното гласуване. С него се премахва възможността водещият партийната листа на избори да получава като бонус за себе си гласовете на избирателите на неговата партия, които не са гласували преференциално. Предлага се и да отпадне прага от 7 процента от гласовете за листата, който даден кандидат трябва да достигне, за да бъдат валидни подадените за него предпочитания.

Отцепниците се аргументираха, че така ще се постигне повишаване на избирателната активност и реално обновление на политическото представителство. "Ще се страхува от преференциален избор безличният, попаднал по волята на партийния си началник избраник, който не би могъл да получи предпочитания при гласуване. Той винаги ще е верен на този, от когото изцяло зависи", посочи Красимир Янков - един от самоназованите "прогресивни социалисти".

ЗА ЕФЕКТИВНО ПРАВО НА ГЛАС

Петиция с искане за промени в Изборния кодекс стартират български граждани в чужбина. Те настояват за създаването на многомандатен избирателен район „Чужбина“, чрез който да имат свои преки представители в Народното събрание. Искат още да се регламентира и възможността за гласуване по пощата още на предстоящите парламентарни избори, а впоследствие да се изгради и система за електронно дистанционно гласуване. „Исканията не са нещо нещо ненормално, а напротив – гласът на българите зад граница трябва да бъде зачетен наравно с останалите гласове“, коментира Стефан Манов, член на Обществения съвет към Централната избирателна комисия (ЦИК).