Румен Радев се срещна в Брюксел с украинския президент Володимир Зеленски, но това стана в присъствието на унгарския премиер Виктор Орбан и на още само няколко лидери на европейски страни, известни с позиции срещу решителни нови санкции срещу Русия и срещу тотална военна помощ за Киев.

За срещата се разбира от съобщение на прессекретариата на българския президент и съпътстваща го снимка. От тях става ясно, че "в рамките на извънредното заседание на Европейския съвет в Брюксел държавните и правителствени ръководители на европейските страни са провели работни сесии с президента на Украйна Володимир Зеленски". Добавя се и, че Радев участва "в съвместната работна сесия заедно с федералния канцлер на Австрия Карл Нехамер, министър-председателя на Гърция Кириакос Мицотакис, министър-председателя на Словения Роберт Голоб, министър-председателя на Унгария Виктор Орбан, както и министър-председателя на Хърватия Андрей Пленкович".

От официалната информация не става ясно кой точно е избрал този формат за срещата със Зеленски, но се предполага, че решението е било на украинската страна.

"Продължаващите военни действия между Русия и Украйна, предизвикателствата пред украинската енергетика в условия на зима, затруднените вериги на доставки, хуманитарните последици от войната, както и амбицията за европейска интеграция на Украйна, бяха във фокуса на срещата", пише още в съобщението на българския президент.

От него става ясно, че президентът Румен Радев е подчертал "последователната хуманитарна подкрепа, която България оказва на Украйна, включително и на голямата българска диаспора в страната, както и на десетките хиляди украински граждани, потърсили спасение от конфликта у нас". Той добавил и, че "енергийната политика на България създава предпоставки за реална диверсификация в доставките на енергийни ресурси за целия регион, от което може да се възползва и Украйна".

От съобщението става ясно, че Радев подчертал и пред Зеленски, че "ядрената енергетика е от стратегическо значение за бъдещето на българската енергетика и икономика и България не може да приеме налагането на санкции в тази сфера".

За разделянето на държавите на групи съобщи още вчера брюкселското издание "Политико", според което третата включва "някои страни, които традиционно изказват загриженост за санкции, които отиват твърде далеч, включително Австрия, Унгария, Хърватия, България, Словения, Гърция и Кипър". Останалите сесии и формаи на срещи с украинския държавен глава са били разпределени в състави: 

- с Испания, Италия, Полша, Румъния, Нидерландия и Швеция

- с Естония, Латвия, Финландия, Дания, Чехия и Словакия

- с Португалия, Малта, Ирландия, Белгия, Люксембург и Литва

ПОМОЩ ОТ ЕС ЗА ГРАНИЦАТА

На Европейския съвет в Брюксел е било решено също така да се отпуснат "значителни средства" за охрана и оборудване за наблюдение на външните граници на съюза. Въпреки това лидерите на държавите-членки не са стигнали до споразумение за отделяне на пари от общия бюджет за изграждане на огради по границите. България изрично настояваше за европейско финансиране за издигане на по-сигурна ограда по границата ни с Турция. Австрийският канцлер Карл Нехамер дори посети граничния район и призова Европейската комисия да ни отпусне 2 млрд. евро, но комисарят по вътрешните работи Илва Йохансон отхвърли искането.