Премиерът Румен Радев заяви, че не е имало разговори с украинска страна, от които да стане ясно дали дроновете, които поразиха двата кораба в български води, са действително руски.
Вчера жертва на атака с дронове станаха два кораба за генерални товари ALFA WATAN, плаващ под флага на Того, и плаващият под флага на Палау ABLE. Смята се, че двата кораба са пътували от или към украински пристанища.
Късно снощи украинският президент Володимир Зеленски каза, че всички подробности са били уточнени с българската страна и че става въпрос за комбинирана руска атака с използване на морски и въздушни дронове. "Моята работа не е да репликирам украинския президент Володимир Зеленски, а да установявам истината. По време на КСНС получихме много ясни доклади от министъра на отбраната, началника на отбраната и ръководителите на службите за сигурност, че не е имало комуникация с украинската страна, която да каже какъв е дронът. Какво е казал Зеленски си е за негова сметка", каза Радев.
"Ако съдим по характера на товара и посоката на движение на корабите, то резултатът е в полза на Русия. Но това не означава, че може да твърдим, че ударът е извършен от Русия без да имаме доказателства", каза той след заседанието на КСНС. И допълни, че за момента има само хипотези, "а когато става въпрос за национална сигурност, не можем да работим с хипотези".
По думите му правителството, в координация с Турция и Румъния, ще поиска подкрепа от САЩ, за да се изследва района на ударите и най-вече на кораба ABLE, който е бил ударен и по борда, и по надстройката, за да може по отломките да се докаже дали дроновете са били руски или украински. "Ако се намерят останки от дроновете, чак тогава ще можем да кажем какъв е произходът им", каза Радев.
След като президентът Илияна Йотова беше остро порицана от опозицията, че бездейства по казуса с ударените кораби, тя все пак склони да свика Консултативния съвет по национална сигурност. На срещата днес присъстваха Петър Витанов от "Прогресивна България", лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, Николай Денков от "Продължаваме промяната", съпредседателят на "Демократична България" Ивайло Мирчев, Станислав Анастасов от ДПС и лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов. В заседанието участваха още премиерът Румен Радев, председателят на парламента Михаела Доцова, министрите на отбраната, на МВР, на външните работи, на околната среда и водите, на транспорта , заместник министъра на финансите Людмила Петкова, началникът на отбраната.
След разговорите президентът Илияна Йотова няколко пъти повтори пред медиите, че "рисковете и заплахите са следствие от липсата на възможност за мирно уреждане на конфликта в Украйна по пътя на дипломацията". "Беше постигнато съгласие за продължаване на изпълнението на мерките от МС за противодействие на заплахите. Предложено е да се извърши анализ на нормативната уредба за изпълнение на мерките", каза Йотова. И настоя за проверка за установяване на извършителите на ударите.
От думите на държавния глава стана ясно, че в решенията, взети на КСНС, фигурира България да предложи на ЕС рамков механизъм за свободно корабоплаване в Черно море, да се задействат мерките за наблюдение, финансови компенсации за евентуални загуби, спешни консултации с Румъния и Турция за общи действия по спиране на атаките в Черно море. И още - преговори на страните в Черно море - Русия, Украйна, България, Румъния, Турция и Грузия за превръщане на морето в зона на споделена сигурност; отправяне на искане за съдействие от ООН за технически и правен анализ на инцидентите в Черно море.
Други мерки включват засилване на морската осведоменост и ускоряване процесите за антидрон системите. "Изпълнителната власт да анализира промени в нормативната база за подпомагане на мерките за физическата защита на обектите и морската сигурност. Поддържане на системата за спасяване по море. България да задейства капацитета си на пълноправен член на НАТО. Чрез НАТО и чрез повишената бдителност "Източен страж" има възможност и да поискаме увеличаване приноса на съюзниците за осигуряване на Черноморския регион. Засилване на отбранителната система и антидрон система", каза изброи Йотова.
Тук има - тук няма консенсус
По време на изявлението си след разговорите Йотова каза, че предложенията на КСНС към изпълнителната и законодателната власт са били приети с три четвърти мнозинство, а три парламентарни групи са били против. Николай Денков от ПП обаче заяви след срещата, че всъщност не е ясно дали приетият на заседанието текст е получил задължителната подкрепа от три четвърти от участниците, тъй като декларацията не е била подкрепена от четири формации - ДБ, ПП, ДПС и "Възраждане". Съгласно вътрешните правила на КСНС, ако бъде постигната необходимата подкрепа, текстът се приема като позиция на КСНС. Ако няма три четвърти мнозинство, то тогава той остава само намерение.
По отношение на това дали дроновете са били руски или украински Денков каза, че на този етап не е чул да има достатъчно данни за категоричен извод, но изтъкна, че няма логика Украйна да стреля по собствените си кораби. Той каза, че е възможно атаката да е била извършена с украински дронове, които са били прихванати и управлявани от руските служби.
Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов също каза, че не е подкрепил станивището, защото в него имало много неща, които будят повече въпроси, отколкото отговори.
"Четири партии бяхме против, което според вътрешните правила на КСТС означава, че текстът, който беше прочетен не е подкрепен. Темата, около която нямаше консенсус, е кой всъщност е агресорът, а той е пределно ясен", каза Станислав Анастасов от ДПС.
