Медия без
политическа реклама

Радев наложи вето върху отделянето на следствието от прокуратурата

Без убедителни аргументи парламентът ревизира ангажимент, който България е поела пред ЕС, пише президентът

14 Юни 2023ОбновенаДОРОТЕЯ ДАЧКОВА
БГНЕС
Румен Радев

Президентът Румен Радев наложи вето промените в Закона за съдебната власт, с които следствието беше отделено от прокуратурата.

В мотивите се казва, че тези промени възстановяват положение, което вече е съществувало в българското законодателство и е било променено през 2009 г. с оглед ефикасното и прозрачно функциониране на досъдебното производство по наказателни дела. Така без убедителни аргументи Народното събрание сега ревизира ангажимент, който България е поела пред Европейския съюз, твърди Радев. 

Президентът напомня на депутатите, които сега ще трябва наново да обсъдят закона, че Конституцията изисква законите да се приемат на две четения. Не са спазени важни положения в Закона за съдебната власт. Нарушени са и редица разпоредби от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, посочва президентът.

Промените бяха направени изненадващо с гласовете на ГЕРБ, "Възраждане" и ДПС. В момента следствието е под шапката на прокуратурата, а директорът на националното следствие е зам. главен прокурор, който дори се оказа, че формално не ръководи структурата.

С промени в Закона за съдебната власт, които не бяха минала на второ четене през правната комисия, но бяха приети на второ четене от пленарната зала, Националната следствена служба беше отделена от прокуратурата. Против гласуваха БСП и ПП-ДБ. Единствено бившият вътрешен министър и настоящ депутат от ПП Бойко Рашков се застъпи за идеята на "Възраждане" следствието да се отдели от държавното обвинение. Според него не само съдиите и прокурорите, а и следователите трябва да бъдат независими. Той обаче изрази опасения, че, ако тези промени в Закона за съдебната власт се приемат, биха били противоконституционни. 

На 2 юни, когато се приемаха промените, Радомир Чолаков от ГЕРБ даде абсурден аргумент за разделянето - "главният прокурор и шефът на следствието да се заплашват кой кого ще убива е абсолютно недопустимо. Законодателният орган е длъжен да разтърве тези хора". Чолаков визираше конфликта между Иван Гешев и директорът на следствието и негов заместник Борислав Сарафов.

МОТИВИТЕ НА РАДЕВ

Тези разпоредби са приети без установените гаранции за откритост, съгласуваност и предвидимост на законодателния процес.

Радев обяснява, че преминаването на следствието към прокуратурата е ангажимент, поет още по време на преговорите за членство в ЕС. 

Включването на следствените служби в структурата на прокуратурата следва логично от извършените три години преди това промени в Конституцията и позволява "да бъде използван капацитетът на квалифицирани и опитни юристи, работещи като следователи, за засилване на противодействието срещу престъпността и корупцията, което обществото и Европейският съюз изискваха и очакваха", цитира президентът и Решение на Конституционния съд от 2009 г.
Според Радев приетите от парламента промени биха уронили доверието на Европейския съюз и на останалите държави членки както в способността на страната да изпълнява пълноценно своите ангажименти, така и в ефективността и безпристрастността на националната наказателно правна система. 

Президентът напомня още, че в правилника на парламента, който има силата на закон, се казва, че "законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен и разгледан повторно само след промени в основните му положения (…) и не по-рано от три месеца след отхвърлянето му". Това в случая не е спазено.

Не е изискано и становище от правителството, което също е нарушение. Не е потърсено мнението и на Висшия съдебен съвет.

Не са разгледани и бюджетните измерения на промените - няма финансова обосновка.

Няма и мотиви за промените. "Изказванията в пленарна зала сочат, че целта на мнозинството се изразява във „възстановяване на независимия статут на следствието“ и „изваждането му от йерархическа, методическа, организационна и друга зависимост от прокуратурата“. Организационната самостоятелност на НСлС и на окръжните следствени служби обаче не може да бъде самоцел", казва държавният глава. 

Още по темата