Повече от два месеца след като членовете ѝ встъпиха в длъжност, новата Комисия за противодействие на корупцията (КПК) все още не може да заработи като административен орган, какво остава да бори престъпления.
Причината е, че след като беше разтурена от предишните управляващи, комисията тепърва възстановява разбитата си структура. Най-рано в началото на ноември може да се очаква, че КПК ще разполага с минималните възможности, нужни за да заработи като институция, сподели шефът ѝ Пламен Тодоров на изслушване в Народното събрание.
Предистория
В края на януари т.г. КПК беше разтурена по предложение на ГЕРБ, подкрепено от ДПС, БСП и ИТН. Това стана с мотива, че борбата с корупцията няма нужда от специализирани органи като комисията.
Новите управляващи от "Прогресивна България" на бърза ръка решиха да я възстановят, най-вече защото от това зависеше получаването на евросредства по Плана за възстановяване и устойчивост. В края на май отново беше приет антикорупционен закон, а новите ѝ членове встъпиха в длъжност в началото на август.
Море от проблеми
Вчера Пламен Тодоров беше привикан на изслушване в парламентарната комисия за противодействие на корупцията, заедно с Димитър Главчев - председателя на Сметната палата, където бяха прехвърлени функциите на бившата КПК по проверка на имущество и конфликт на интереси по висшите ешелони на властта. Депутатите искаха да узнаят докъде е стигнало структурирането на новата комисия. От отговорите стана ясно, че разбиването на един орган е доста по-лесно от сглобяването му наново.
Тодоров обясни, че по новия закон КПК не е правоприемник на предишната комисия. Какви конкретни затруднения създава това, той не обясни. Но разказа, че сегашният орган няма администрация, а дори и да имаше, липсват помещения, в които да работи, пък и не е осигурено финансиране за издръжката ѝ.
Засега са назначени 10 служители, с които да потръгне административната работа. От Сметната палата е получен списък с активи и е започнал процес по предаването им, като помещения на площад "Св. Неделя". Надеждата на Тодоров е, че същото ще се постигне и с МВР, на което беше прехвърлена оперативната дирекция на бившата КПК, която се занимаваше с разследване на престъпления.
Липсата на помещения е основен проблем. Дори като получат пари, за което имат обещание от правителството, ако няма къде да работят служителите, това ще забави КПК с месеци преди да започне каквато и да било дейност. "Ако не успеем да възвърнем поне част от активите на предишната комисия, въпреки липсата на конкретен текст за правоприемство, ние обективно няма да имаме възможност да стартираме работа в пълен обем", изтъкна Тодоров.
Комисията тепърва организира и регистратура, която да работи с класифицирана информация. Това изисква сертифицирани помещения, както и да се назначат служители с право на достъп до държавни тайни. Едва тогава ще може да започне прехвърлянето на секретния архив с делата на бившата КПК, който пък се намира в ДАНС.
Органът няма сайт, нито пресцентър. "Въобще, едни такива битовизми, които, ако тръгна да ви ги обяснявам в подробности, може би няма да ми повярвате, но се сблъскваме с тях", каза Тодоров пред депутатите.
В КПК очакват към 3 ноември да са назначили минималния брой служители, необходими, за да постигнат "оперативна възможност за работа по всички направления". Това означава преди всичко комисията да може да поема досъдебни производства, както и да си върне архивните документи от ДАНС.
Тодоров допусна, че към края на годината КПК ще може да изпълнява повечето от дейностите, възложени ѝ по закон. "Предизвикателството се оказа по-голямо, отколкото мислехме", заключи той.
Димитър Найденов от "Демократична България" изрази притеснение дали КПК ще получи обратно от архива от ДАНС в пълен обем. Причината е, че в момента комисията не разполага с опис на документите. Тодоров увери, че когато дойде моментът, ще направят проверка и инвентаризация на документите, като ще уведомят и депутатите какво е положението с архива.
