Единствената номинация от парламентарната квота за член на Комисията за противодействие на Корупцията (КПК) Пламен Тодоров беше изслушан в ресорната комисията в НС. В близо двучасовото изслушване той предложи превантивни мерки за противодействие на корупцията, въвеждането на модерен модел за изриване и разследване, както и използването на изкуствен интелект в работата на комисията. Номинацията му бе издигната от парламентарната група на "Прогресивна България". Опозицията не предложи кандидати, като заяви, че изборът е предрешен от мнозинството.
Според Пламен Тодоров успехът на дадено разследване не трябва да се оценява от броя на преписките и актовете, но и от качеството на провеждането му. Той смята да предложи на другите членове на КПК системен анализ на приключилите производства и съдебните решения, както и база данни с резултатите от съдебния контрол. Тодоров изтъкна, че по този начин, че се хванат повтарящи се модели при управлението на публични средства, обществените поръчки и разпореждането с държавно и общинско имущество. "Считам, че подходът трябва постепенно да се премести от преимуществено реагиране на сигнали към проактивно установяване на корупционни схеми чрез анализ на риска, големи масиви от данни, информация от национални международни институции и индикатори при обществени поръчки, европейски средства и друго разходване на публични ресурси", каза той пред членовете на комисията.
Тодоров заяви, че работата му в КПК ще се ръководи от шест принципа – законност, независимост, безпристрастност, професионализъм, почтеност и прозрачност. В центъра на новия модел на работа ще са финансовият анализ и принципът на проследяването на паричните потоци, действителните собственици, свързаните лица, трансграничните операции и произходът на имуществото. А пък проверките на имуществените декларации трябва да се извършват по ясни и еднакви критерии. Тодоров посочи необходимостта служителите на КПК да минават системно обучение и да имат специализирани знания в областта на финансовия контрол, обществените поръчки, публичните средства, административното и наказателното право и оперативно-издирвателната дейност.
Относно използването на ИИ в работата на КПК Тодоров обясни, че базираните на изкуствен интелект модели могат да подобрят работата, но те трябва да се използват единствено като помощен инструмент, а не да заменят независимата професионална и правна преценка на членовете и служителите на комисията.
Пламен Тодоров е бил служител на Националната служба за сигурност от 2003 г., а от 2008 г. е в ДАНС, където остава до 2017 г. След това отива в Агенцията за държавна финансова инспекция, където работи като началник на отдел, на дирекция, а накрая става ръководител на самата агенция.
Според промените в антикорупционния закон, приети в началото на юни т.г., парламентът има право да излъчи един член на КПК. Останалите номинации са на президента, общите събрания на върховните съдилища и Висшия адвокатски съвет. Миналата седмица се заформиха брожения за избора на член на комисията от ВАС. Оказа се, че 13 съдии от присъстващи 70 са пуснали недействителни бюлетини и на практика са бойкотирали процедурата. В крайна сметка шефката на Административния съд в Пловдив Мариана Шотева, която бе и единствен кандидат на ВАС, бе избрана с 40 гласа в своя подкрепа.
Вече е избран кандидатът на адвокатурата - Милен Шопов. Изборът на президентството е следователят от Софийската градска прокуратура Павел Гайдаров. Представител на Върховния касационен съд е зам.-председателят на Административния съд в Русе Ивайло Йосифов като изборът му е насрочен за 23 юли.
