Писателят акад. Антон Дончев е починал тази сутрин. Авторът на "Време разделно" е издъхнал в реанимацията на Военномедицинска академия след тежко боледуване. От болничното заведение заявиха пред bTV, че той е страдал от сърдечно заболяване.

Роден е на 14 септември 1930 г. в Бургас. Завършва гимназия във Велико Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 г. Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане. 

Първият му самостоятелен роман "Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брата му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за много други хора, живели преди нас", е публикуван през 1961 г. Първоначално книгата е отхвърлена от издателите като "художествено несъстоятелна" и "поради липса на литературни качества". Почти три години авторът, който живее в провинцията, трябва да пътува до издателството в София, затъва в дългове, разболява се. Когато "Сказание за времето на Самуила" най-накрая излиза, получава наградата за най-добър роман на годината на Съюза на българските писатели. Досега от книгата – в 12 издания, в един и два тома, са продадени повече от 500 000 екземпляра.

Втората му книга "Време разделно", разглеждаща насилствената ислямизация на българско християнско население в Родопите през XVІІ в., е написана през 1964 г. само за 41 дни (по свидетелства на самия автор, който тогава е само на 33 г.). С нея Антон Дончев става известен. За почти петдесет години книгата има повече от 30 издания на български в общ тираж над един милион екземпляра, и е преведена на повече от 30 езика. Обемът на отзивите за романа на български и на чужди езици значително надминава страниците на книгата. Екранизиран е през 1987 г. от режисьора Людмил Стайков в две части със заглавия "Заплахата" и "Насилието". През юни 2015 г. "Време разделно" беше избран за най-любим филм на българските зрители в "Лачените обувки на българското кино", мащабно допитване до аудиторията на Българската национална телевизия. Шест години по-рано пък романът се нареди на второ място в националната анкета "Голямото четене" след "Под игото" на Иван Вазов.

Около "Време разделно" и до днес витаят редица скандали. Съвременни историци твърдят, че романът е поръчан от комунистическия режим като част от пропагандната кампания в подкрепа на насилствените преименувания на български турци и помаци през 60-те години, което се повтаря по-късно с филмирането на романа през 80-те, в навечерието на т.нар. "възродителен процес". В края на 2013 г. писателят лично отговаря на нападките и отрича романът да му е бил поръчван. В публикуваните посмъртно "Дневници" на писателя Йордан Вълчев пък се твърди, че "Време разделно" е написан от Фани Попова-Мутафова, но заради забраната ѝ да публикува след 9 септември 1944 г., го е дала на Антон Дончев.

След публикуването на "Време разделно" в продължение на повече от двадесет години авторът активно работи с киното и телевизията. Сред по-късните му литературни творби са "Девет лица на човека" (1989 г.), "Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес" (1968 – 1992 г.), "Странният рицар на свещената книга" (1998), "Трите живота на Кракра" (2007), "Легенда за двете съкровища" (2015), "Сянката на Александър Велики" (2016).

От 2003 г. Антон Дончев е академик на БАН. Носител е редица държавни и литературни отличия - орден "Стара планина", орден "Св. св. Кирил и Методий", Държавната награда "Св. Паисий Хилендарски", медал на президента на Словашката република, медал на Ватикана, международната литературна награда "Балканика", наградата "Йордан Йовков" и др.

При откриването на днешната пленарна сесия депутатите почетоха с едноминутно мълчание паметта на писателя. 

Поклонението пред автора на "Време разделно" ще се състои на 24 октомври, понеделник, от 10.00 ч. в Българската академия на науките (БАН) и от 13.30 часа в църквата „Света София“.