На 81 години почина поетесата Надежда Захариева. Тъжната новина съобщиха близките ѝ във Фейсбук. "С огромна болка съобщаваме, че нашата обичана майка и баба Надежда вчера пое по своя последен път. Тя остави след себе си следа в сърцата на много хора и ще продължи да живее в паметта ни. Ще ни липсва безкрайно! Благодарим на всички за обичта и уважението към нея! Поклон пред светлата ѝ памет!", написа семейството на поетесата. Захариева бе съпруга на големия български поет Дамян Дамянов, който почина през 1999 г.
Тя е родена на 3 ноември 1944 г. в трънското село Радово, но израства в Сандански. По-късно завършва "Френска филология" в София. На 19 години се омъжва за Дамян Дамянов и в продължение на 35 години е негова муза и неотлъчен личен асистент. Заедно те отглеждат трите си деца, а тя често споделя с хумор, че грижата за съпруга ѝ е била нейният основен и най-важен "трудов стаж".
Авторка е на десетки стихосбирки и няколко автобиографични романа. Надежда Захариева е написала и текстовете на много популярни песни, като "Може би" на група "Сигнал", "Разпилей ме ти цялата" на Лили Иванова и "Любовта е" на Хайгашот Агасян. Тя пише текстове и за песни на редица фолк изпълнители – Теодора, Камелия, Кати, Райко Кирилов, Илия Луков и др.
През 2003 г. става член на Движението за права и свободи. Кандидат e за общински съветник в София от листата на ДПС на местните избори през 2003 г., но не е избрана. Кандидатира се и на парламентарните избори за ХL Народно събрание през 2005 г., където е водач на листата на ДПС в 25 МИР, София. Не е избрана за народен представител, но през септември същата година е назначена за заместник-министър на културата от квотата на ДПС в правителството на Сергей Станишев.
Сбогуваме се с две нейни стихотворения:
***
* * *
Не всяко „Браво!“ е достойно.
Не всяко „Долу!“ е позор.
Не всеки химн – заупокоен.
И не хвалебствен – всеки хор.
Не всички лаври са победа.
Не всяка загуба е крах.
Не всяка истина – последна.
Не всяка грешка – смъртен грях.
Не всяка прошка е пощада.
И не надгробен – всеки кръст.
Най-истински, когато пада
човек доказва своя ръст.
***
Любов е да помогнеш,
любов е да дадеш
на гладния – надежда,
на сития – копнеж,
на силния – неволя,
на слабия – кураж,
на веселия – милост,
на тъжния – мираж,
на скромния – посока,
на алчния – сърце,
на имащия – радост,
на можещия – цел,
на гордия – утеха,
на плахия – мечта,
на властващия – мярка,
на роба – доброта.
Любов е да раздаваш
душата си без жал
и мигом да забравяш
кому какво си дал.
