Quantcast

Медия без
политическа реклама

Кабинетът пробва да ограничи през КС властта на Гешев

Служебното правителство иска тълкуване на Конституцията за правомощията на главния прокурор

21 Септ. 2022ОбновенаДОРОТЕЯ ДАЧКОВА
БГНЕС
Иван Гешев

Служебното правителство опитва да ограничи властта на главния прокурор чрез питане до Конституционния съд за правомощията на ръководителя на държавното обвинение. Днес кабинетът реши да сезира КС, обяви правосъдният министър Крум Зарков.

В момента чрез Върховната административна прокуратура държавното обвинение си е присвоило функциите на купищата контролни органи в страната. "Това е искане, което аз като правосъден министър анонсирах в началото на мандата на правителството", припомни Зарков. По думите му има прекомерно разширяване на надзора на главния прокурор върху всички сфери на управление на държавата и всички органи на централната и местната власт, което е в  с Конституцията, постановяваща разделение на властите и гарантираща правовата държава. "Такава практика на толкова всеобхватен или общ надзор на законност е съществувала в България, но преди приемането на демократичната Конституция през 1991 г., която предвижда разделение на властите", каза Зарков.

С искането си до КС освен тълкуване кабинетът настоява да се обяви за противоконституционна разпоредба в Закона за съдебната власт, свързана с разпорежданите от прокуратурата проверки. Тези проверки често се използват от прокуратурата, за да държи дадени казуси на трупчета, без да образува разследване и оставят съмнения за злоупотреби.

Прокуратурата бди и е навсякъде около нас. Когато ядем сладолед, нямаме ток, секат се гори или някаква друга опасност надвисва в държавата. Ще рече човек, че другите институции няма да работят, ако прокуратурата не ги респектира. Тя е толкова заета с нас и добруването ни, че не може да ни каже какво се случва с разследванията за висша корупция, няма да отговори за апартамента на Владислав Горанов, "Барселонагейт", записите на премиера Бойко Борисов, полицейското насилие. И още, и още. Но пък знаем в подробности, че 1671.77 кг сладолед са възбранени след проверка за качеството му, възложена от Върховната административна прокуратура. ВАП е сезирала агенцията за безопасност на храните (БАБХ) и така били направени 463 проверки на сладоледа. Но какво работи БАБХ? Или трябва първо публикация, после прокуратурата да се задейства и да нареди на контролния орган да влезе в ролята си. Но ако има проблеми с контролните органи, прокуратурата има пълната свобода да ги разследва. В крайна сметка и бездействието може да е престъпление. Все пак е   къде-къде по-пиарско да излезеш с гръмко съобщение,   че лично зам. главната прокурорка, която е шеф на ВАП, Десислава Пиронева, и министърът на околната среда Емил Димитров са проверявали съхраняването на пестициди в склад край село Неофит Рилски. Там се пазели над 24 т стари пестициди и около 8 т течни препарати. Обектът е с пропаднал покрив и увредени стени, обяснява прокуратурата. Регионалната екоинспекция го е оценила като високорисков - има опасност от замърсяване на природата и за човешкото здраве. "Работата започна много активно от самото начало, на няколко обезвреждания присъствахме заедно с наблюдаващите прокурори, за да можем да проследим всеки етап от този процес, както и да наблюдаваме крайния резултат и ефективността на работата на контролните органи. Това е смисълът на нашето присъствие", обясни Пиронева. Складът в Неофит Рилски е само един от проверените  общо над 220. "Стари препарати има на територията на цялата страна, като най-опасните тази година ще бъдат унищожени в инсенератор във Франция. За преопаковането и изнасянето на пестицидите са осигурени близо 10 милиона лева", каза министър Димитров. ВАП сезира и министъра на земеделието да провери сигнал за сеч на вековна дъбова гора край Котел. Очакваше се доклад от проверката, но такъв досега не е огласен. Но гората я няма вече.   Административната прокуратура се включи и в офанзивата срещу Васил Божков,   като нареди на Столичната община да провери вилата му "Аглика" на Витоша. Действията на ВАП са в резултат на проверка на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), която установява, че са извършени незаконосъобразни преустройства.  "В изпълнение на плана на дейността си ВАП сезира председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да се извърши проверка на състоянието на енергийните съоръжения в районите, в които периодично постъпват сигнали за влошено качество на електрическата енергия. Всъщност по конституция прокуратурата не извършва надзор за законност, какъвто ни го представя. И с всяко нареждане на министър или друга институция държавното обвинение превишава правата си. Превръща се в онзи Комитет за държавен и народен контрол от времето на комунизма. Но смее ли някой да откаже да изпълни нарежданията, след като скоростно може да се превърне в обвиняем.   Прокуратурата, грубо казано, върви след престъпленията   "Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори", казва конституцията. Т.е. надзорът е върху другите прокурори, а не върху цялата държава. Апропо, така е обяснено и на сайта на самата прокуратура. Която сега удобно използва всеки повод да действа популистки, представяйки ни го като надзор за законност. Юристите, с които "Сега" се свърза, обясняват, че държавното обвинение не бива да контролира дейностите, а само актовете на органите - да оспорва незаконосъобразните административни актове. Това е мащабът на общия надзор за законност, който регламентира конституцията. Законът за съдебната власт обаче разширява тази формула и урежда прокурорските проверки. Дали това е правилно, или не, е въпрос на конституционна преценка, но досега никой не е сезирал Конституционния съд да я направи. Затова и в момента   активността на ВАП може да се оцени като неправилна   и неподходяща, но не и незаконна, смятат специалисти. Според тях, ако тази дейност не се извършва от прокуратурата, ще се появи вакуум в контролната система. Така обаче прокуратурата постепенно се превръща в контролен орган. Конституцията казва, че "Министерският съвет отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите", но за 30 години няма нито един такъв случай, обясняват специалисти, запознати с практиката. И обобщават, че ВАП в момента е по-положителната част от държавното обвинение. Проверките по надзора за законност влязоха и като примери за добре свършена работа в доклада, който главният прокурор Иван Гешев представи пред парламента неотдавна. По време на изслушването на Гешев, макар и да се чуха неудобни за прокуратурата въпроси, сред тях не беше този дали държавното обвинение не превишава властта си с проверките за законност. Прокуратурата например през февруари се е сезирала по публикации за разпространението на коронавируса и е   ангажирала министъра на здравеопазването   да предприеме всички необходими мерки за неразпространението на заразата в страната. След това прокуратурата е сезирала премиера, здравния министър и Националния оперативен щаб, които да преценят ефективността на взетите мерки и да мислят за нови. Прокуратурата се хвали още с проверка срещу спекулата по време на пандемията. Но не става ясно какви точно са резултатите от нея. Горивата също минаха на ръчното управление на прокуратурата. Не само качеството им, но и цените им. На министъра на културата е наредено да провери дали се спазва Законът за културното наследство. На място и по документи са проверени 2700 културни ценности от музея "Васил Божков", пише в доклада. От него разбираме още, че Министерството на културата се е съобразило с прокурорските препоръки за прецизиране на нормативната уредба за културното наследство и дейността на музеите. "Прокуратурата се превърна в някакъв универсален контролен орган, който трябва да реши всички проблеми на обществото. Ние ще се противопоставим на тази нагласа не за друго, а защото тя не дисциплинира останалите контролни органи. Ние не искаме да поемем тяхната отговорност, защото не можем, нямаме тези сили". Това казва преди точно 10 години Борис Велчев, който тогава бе главен прокурор. Концепцията явно отдавна е променена и прокуратурата има и сили, и желание. А ползата е нула.

Въпросът до КС е следният: "Допустимо ли е главният прокурор, осъществявайки надзор на законност над прокурорите, да им възлага извършването на проверки и спазването на законността във всички сфери на управление и на всички административни нива." Ние смятаме, че това не е допустимо, тъй като това право на главния прокурор трябва да бъде ограничено до работата на подчинените му обвинители в рамките на техните основни конституционни задължения, а именно да ръководят разследване, да повдигат обвинение, да ги защитават в съда, да искат отмяна на противоконституционни актове и други", каза Крум Зарков.

Искането до Конституционния съд е илюстрирано с примери от практиката, които са взети от официални доклади за дейността на прокуратурата и нейни прессъобщения. Министърът цитира разпоредени проверки на притежателите на разрешителните за оръжие без значение дали са за лов, за спорт, за охрана, проверки на пътната настилка и сигнализация, проверки за изплатените субсидии на политическите партии и други важни въпроси, за които има други контролни органи в държавата, чиито преки задължения са свързани с цитираните дейности. Според Зарков е безспорно, че главният прокурор и прокуратурата са изключително важни държавни институции, но те не може да се опитват да заместват държавата и всичките й органи. "Не и ако се опитваме да живеем в демократична държава", посочи той.

Още миналата седмица Гешев коментира намерението на Зарков да бъде сезиран КС. Главният прокурор не е съгласен, че намесата на прокуратурата във всички сфери на живота гази Конституцията. "Ако никой нищо не прави, прокуратурата трябва нещо да направи", коментира тогава Гешев. Според него някой трябва да пита защо институциите не си вършат работата, но "някои политици искат да няма кой да ги попита защо не си вършат работата". Той даде за пример как Върховната административна прокуратура е издала 49 000 предписания по Закона за движение по пътищата за проблеми с пътната инфраструктура.

 

Примерите

Ето примерите, дадени в искането до КС:

През 2014 г. по заповед на главния прокурор на Върховната административна прокуратура е възложено да следи как се спазват наредбите за съхранение на оръжия, като се предвижда да се изиска информация от всички РПУ-та и областни дирекции на МВР за хората, които имат разрешителни за притежание и носене на оръжие, независимо дали то е за лов, охрана, изпълнение на професионална дейност, за спорт и т.н.

През януари 2018 г. главният прокурор разпорежда на Върховната административна прокуратура да изиска от Изпълнителната агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" цялата преписка по случая с ведомственото жилище на пенсиониран военен, който следва да напусне жилището.

През август 2018 г. по разпореждане на главния прокурор прокуратурата започва проверка в Комисията за финансов надзор по повод фалита на ЗК "Олимпик".

През май 2019 г. по разпореждане на главния прокурор на Върховната административна прокуратура е възложена проверка на размера на изплатените през 2018 г. субсидии на политическите партии.

През януари 2020 г. главният прокурор възлага на ДАНС и ГДНП проверка за актуалното състояние на комплексните и значими язовири в страната.

През ноември 2021 г. по разпореждане на главния прокурор на Върховната административна прокуратура е възложено да извърши проверка по реда на надзора за законност на пътната маркировка и пътната сигнализация на магистралите и първокласните пътища на територията на страната.

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

За кого ще гласувате на парламентарните избори на 2 април?