Сакар е удивителна, но малко позната планина, незаслужено подценявана от пътешественици и изследователи. С меки очертания и пленителна природа, опасана от четири реки - Марица, Тунджа, Соколица и Сазлийка, планината крие интересна история и мистика  - изобилства със скални комплекси и тракийски светилища, недостатъчно проучени и до днес. Древното име на Сакар е Мастейра (свещена). 

Пътуването из този край е като да преминеш в друго време: спретнати малки едноетажни къщички, чист въздух, тумби играещи деца по улиците, усмихнати хора. 

Сакар също като Странджа  е "царство" на мегалитни паметници, известни още като долмени (от бретонски taol maen - каменна маса). Смята се, че те са наследство от древните обитатели на тази част на България - траките.  В Сакар

мегалитните комплекси

са на възраст 5-6 хиляди години и са много повече отколкото в Странджа планина.

Долмените са свързани с религиозни и погребални ритуали. Остават обаче куп въпроси, които са енигма за изследователите подобно на пирамидите в Египет. Например как траките са пренасяли тежащи няколко тона скали от различни места, за да формират каменните си композиции, какви са били изпълняваните тайнства, кой е участвал в ритуалите. 

Планинският водач и изследовател Момчил Цветанов обяснява, че в Сакар са характерни лавовите (магмени) скали - гранитен батолит. Планината е най-богатата на разнообразни видове минерали,  най-многобройни тук сред останалите български планини. По пътя релефът е типично сакарски  - осеян е с "твърдици" - малки възвишения, микс от вулканични скали.

През селата Пъстрогор, Левка, Студена, покрай микроязовира Долап дере и с. Варник достигаме с. Маточина, където се намира  

Букелон - средновековната крепост

Със запазена 18-метрова запазена кула тя е кацнала върху недостъпно плато (освен откъм селото от юг). Букелон е известена още като самотния страж над Тунджа. Откъм север се стига до ръба на висока скала, от която се открива като на длан равнината. „Вукелу“ е старото име на древно укрепление на същото място, записано от хронистите с това име и разчетено от К. Иречек като Букелон. При Букелон през 1205 г. цар Калоян разбива кръстоносците и пленява император Балдуин. Наистина знаменателно място.

Скалните църкви 

На 2 км югозападно от селото, в местността Пробит камък, има скална църква от X век, издълбана във варовикова скала от монаси отшелници. Когато Сакар се е издигала, е "прихванала" и варовици по периферията. Поредното доказателство, че в природата няма чисти форми.

Втора скална църква  се намира на 3 км югоизточно от с. Михалич в местността св. Пантелеймон. Разположена под камениста тераса, църквата е издълбана в скалата.  До нея се слиза по 14 стъпала, оградени от двете страни от почти отвесно изсечената скала, образуваща открит коридор. В началото коридорът е 2 м широк, а в края достига до 5 м ширина. Вътрешното пространство прилича на кръст заради двете скални ниши отстрани. Цялостното усещане е, че си като в малка катедрала, която е симбиоза от природна даденост и ваятелските умения на монасите, живели тук. 

На няколко метра от църквата по време на социализма е строено бетонно бомбоубежище. Мястото примамва днешните любители на селфита.

През с. Щит, с. Райкова могила и с. Димитровче стигаме до град Любимец, откъдето на следващия ден рано сутринта потегляме към с. Йерусалимово. Природните дадености на района го правят благодатен за отглеждането на лозя, орехи, тютюн и череши.

Бакърлиите е невероятна местност, осеяна с причудливи скали с цвят на бакър, а сред тях тучни пасища и стада от крави и овце допълват прелестната пасторална картина.

Продължаваме към с. Изворово по живописен път  -  цялата местност прилича на огромен парк от причудливи скални образувания. Целта ни е най-високият връх -  Вишеград  (856 м), в централната част на планината. Билото е толкова заоблено, че напълно се губи усещането за класически връх. Такава си е малката китна Сакар - ниска, с меки очертания.  На възвишението има военно поделение, затова в раниците си задължително носим лични карти - възможни са проверки. 

С буса поемаме към Тополовград, преминаваме през с. Българска поляна, с. Чевичири и достигаме с. Хлябово

Меката на сакарските долмени

15 от тях разкрити и обозначени, включително 5 светилища. По маркиран черен равен горски път, на места със спускане, правим 10 км преход, за да разгледаме долмените със запомнящи се имена – Нъчеви чаири, Мангъра 1 и Мангъра 2, Бялата трева.

Малката надморска височина, мекият климат и богатата растителност придават особено очарование на планината. Мирише на новоизрасла горска чубрица, напъпил див божур се усмихва насред дъбовите гори, а наоколо -  удивителни скали. 

От Хлябово в посока Тополовград поемаме

към древната крепост Палеокастро

на 431 м надморска височина на северните склонове на Сакар планина. Крепостта Палеокастро е изградена в началото на I хилядолетие пр. Хр. Предполага се, че тук е имало тракийски култов комплес, посветен на слънцето. Скалите са украсени с множество вдлъбнати и изпъкнали каменни дискове, около 150. Какво символизират? Учените още не са разбрали. 

Акостираме в Елхово, чисто уютно градче. В центъра се издига красивата църква „Св. Димитър Солунски“, построена няколко години преди Освобождението от турско робство с дарения на родолюбиви българи.

На третия ден от пътешествието в Сакар поемаме към Ямбол, за да видим града от птичи поглед. Качваме се на  възвишенията Бакаджици, които на североизток се свързват със Средногорското възвишение Хисар, а на юг граничат с крайните северозападни разклонения на Странджа. Ген. Скобелев е воювал с турската армия тук. Под възвишението е манастирът „Св. Спас“, построен по заръка на Скобелев в памет на загиналите. Срещу манастира има скали, където монасите открили  извор с лековита вода. Нарекли го „Изворът на самарянката“.

През Чирпан и Оризово достигаме старозагорското село Гранит. Тук се намира 

Гранитският дъб, на възраст 1673 г.,

израснал преди основаването на България. Смята се, че е най-старото дърво в Европа. Прастарият летен дъб, който е започнал да расте през 324 г., е преживял много исторически събития. През 80-те години на миналия век ветеранът едва не загива - нападнат е от гъсеници, започва да съхне, клоните му един по един се чупят. Но екип от учени го спасява от вредителите и го укрепва с метална конструкция. И жилавият дъб бавно се връща към живот. 

През 80-те години на XX век при режима на Тодор Живков се ражда

Република на младостта

- проект,  който трябвало да съживи Сакар икономически, като изкушава заселници със значитетелни за времето си суми. Не след дълго властта губи интерес и изоставя „Републиката“ в кьошето, а заселниците започват да се борят с тоталната липса на инфраструктура и възможности за работа, общо взето, до ден днешен.

Снимки: авторът