Мили деца и вдетинили се пенсионери, колкото и да не са съгласни някои от вас, прав се оказа поетът, че животът ще дойде по-хубав от песен. А че това е така, съвсем позитивно ни го внушава следната приказка.

В едно царство, в едно господарство, което впоследствие станало република, но пак продължило да гледа с едно око към монархията, живеел пенсионер. Или по-точно – бил оставен на доизживяване, откакто задухал вятърът на промяната.

Тук милите деца навярно ще ги учуди пенсионерската тематика, тъй като сигурно предпочитат къде по-забавни неща, дори като телевизионните реклами за Кашличко, Кихличко и Пръцличко.

В интерес на истината обаче вятърът на промяната довял и редица придобивки, каквито например били всякаквите видове телефонни услуги.

Особено популярна станала услугата секс по телефона. А даже и децата знаят за какво става дума! Въртиш, значи, съответния номер и от другата страна ти се обажда голяма сладострастница, дето ти ги приказва такива, че те задоволява всячески и най-пълноценно.

Разбира се, точно пък тая услуга хич и не интересувала нашия пенсионер, който по съвсем понятни причини едва се държал на краката си. Но той истински се зарадвал, когато научил, че най-сетне е въведено нещо и като за него, а именно новата услуга хранене по телефона.

Една вечер пенсионерът завъртял съответния номер и от другия край на жицата му се обадил много приятен женски глас. Гласът попитал какво иска господинът за вечеря.

Пенсионерът преглътнал от вълнение и като се престрашил, си поръчал кебапчета, а за гарнитура – пържени картофки.

Речено – сторено. Жената така се развихрила, така отхапвала и примлясвала от удоволствие, че пенсионерът изпитал всичко най-подробно и се почувствал чак на седмото небе от щастие. Да, той усетил и вкуса на сочните кебапчета, и вкуса на хрупкавите пържени картофки.

Накрая забърсал със салфетка устните си и сърдечно благодарил на жената за питателната гощавка. Затворил телефона и отишъл да си измие зъбките, понеже много добре знаел, че утре пак ще му потрябват. Миел си той зъбките и пеел. А на неговата възраст това не било никак трудно, тъй като си ги държал в ръката...

Наистина, мили деца и вдетинили се пенсионери, поетът се оказал абсолютно прав, че животът ще дойде по-хубав от песен.

Легнал си нашият пенсионер сит и щастлив, па се размислил надълго и нашироко. Драго му било, че в това царство и господарство, което впоследствие станало република и т.н., се полагат грижи и за такива като него. И нима наистина не било прекрасно, че той можел да си хапне кебапчета с гарнитура на стойност колкото един обикновен телефонен разговор? Звучало направо като в приказките, нали?

Ами че той, ако поискал, можел да си поръча и шницел по виенски на тази стойност! А защо не и Бьоф Строганов, да кажем? Или пък дори Шатобриан за двама и сам да си го изпапка... Кеф, нали?

Господи, ами че той можел дори да закуси по телефона! Например мекици или пък препечени филийки с масълце и конфитюр... Пък можел и да обядва даже...

И пенсионерът сладко заспал, защото вече за нищо не го било грижа – нещо, което пенсионерите в други царства и господарства едва ли биха си позволили.

Приятни сънища и на вас, мили деца и вдетинили се пенсионери – желая ви сънища по ваш вкус!