РУСЕ, КОНАКА НА МИДХАТ ПАША
Цветът на русенската полиция заедно с подкрепления от София, криминалисти, кибер-специалисти и AI-авангардисти се събраха в стария конак на Мидхат Паша и вече два дни си блъскат умните глави в опит да съставят що-годе правдоподобна и минимално лицеприятна версия за трагедията с началника на русенската полиция.
Всяка следваща версия е все по-нелепа, слуховете, които пуснаха междувременно през различни неофициални источници, определено за нищо не стават и си противоречат прекалено очевидно дори за днешните времена на пост истина. 
Вътрешният министър-интелектуалец за кратко се завъртя в Русе, включи се в брейнсторминга, но толкова се отчая от фактическия състав на случката, че само тегли една политическа майна на Радев и забегна в другия край на България, където си намери някакъв не така безнадежден ангажимент и продължи да пустосва президента по инерция. 
Започва трето денонощие, сцепените от мислене милиционерски глави се люлеят, очи тъмнеят, компютрите изпускат дим. Прегрели харддискове, изгърмели дейта центрове, бракувани от претоварване информационни системи - всичко това доведе до безпрецедентен срив на невронката Chat GPT. 
Чат-ботът бе претоварен от хиляди запитвания едно след друго да генерира НЕЩО полусмислено, което да се каже на обществото. 
През това време обществото съвсем полудя и почна да измисля по-големи дивотии даже от Изкуствения интелект: 
"Каква ли страшна тайна се крие в Русе? - питаше се обществото. - Какво толкова крият, че вече два дни шикалкавят като тийнейджър, който се прикрива с порно, за да не видят родителите му какво действително е търсил в интернет!" - почна да изпушва и обществото. 
"Дори с джипиеса на Урсула не беше такъв зор да се натаманят нещата" - пъшка и Бай Изкуствен Интелект. 
И така - главите на милиционерите и GPT гръмнаха и все още няма приемливо решение на задачка-закачката: какво да кажем на обществото за тая мистериозна нощ! 
От напрежението във въздуха на конака се събудиха духовете на стария валия Мидхат Паша и Баба Тонка с отрязаната глава на Стефан Караджа в престилката. 
Прегрелите милиционери погледнаха духовете и си пожелаха да са на тяхно място. А духовете от своя страна, като видяха живите милиционери, побързаха да се върнат в царството на сенките. Баба Тонка и Мидхат Паша плеснаха с ръце и се прегърнаха, па си подбраха духа на Караджата и набързо се върнаха там, откъдето бяха дошли. 
***
Храбрите милиционери чакат шефът им да се съвземе малко от малко, за да съгласуват нещо за казване, каквото и да е!