С цялата си тържественост звучи химнът „Достойно ест“.

Под диригентството на действащия Главен прокурор химнът се изпълнява от многогласовия хор на Висшия съдебен съвет в чест на прегласувания единствен кандидат за такъв.

Е, на неколцина хористи не им е баш до тази песен, ама ще видят какво е жална им майка!

Проблемът обаче е друг. Понеже иде реч за достойнство и чест, в случая нещата не са съвсем розови.

Набивайки ни го по бойкоборисовия метод в главите прости, направо ни спукаха тъпанчета, че става дума за най-достойния кандидат. Което ни напомни как избирахме магаре за висок държавен пост (с магарицата нещо не се получи!).

Но не е ли това обидно за цялото юридическо съсловие?

„Ако тоя е най-достойният – логично попита глас в пустиня, – какви ли ще са другите?“

Мда, правото нещо взе да се изкривява...

И съвсем разбираемо „най-достойният“ благодари на избралите го въпреки политическия натиск, който бил оказан срещу него.

Да, срещу него имаше и има протести.

Но когато говорим за политически натиск, не бива да забравяме протестите в негова защита.

За обявилите се в негова защита той е Радост. Но от вълнение или алтернативна грамотност някои от тях не знаеха какво пише на плакати те им, че ги и държаха наопаки.

И ако прегласуваният имаше достойнство, трябваше да излезе (ама за това се иска и акъл!) и да призове излагащите го да престанат с подкрепата си. Пък ако толкова държи на подкрепата им, поне тия, дето си нямаха хал хабер за кого са "за", да го видят.

Е, имаше и някои, които бяха наясно, че чак свят да ти завият.

Една нафталинена госпожа демонстрира невероятни познания. И пожела на Иван Гешев да прилича на своя предшественик отпреди 9 септември Никола Гешев.

Абе, пепел ѝ на езика!

Никола Гешев никога не е бил прокурор, а полицай с особени функции, които нямат нищо общо с правосъдието. Дори не е завършил право, макар и да е следвал. Общото между двамата е, че са ченгета на повикване. Но май в повикването няма особена разлика.

Да, набиват ни, че изборът е напълно законен. А за морал е субективно и разтегливо понятие - един го разбира тъй, друг инак...

Видяхме пред кого „най-достойният“ дава интервюта - в духа на домашния белот.

Знаем, че българинът е за семейните традиции. Както знаем, че да живееш в конкубинат, вече не е незаконно, но едва ли е морално, когато става дума за персони на държавни постове.

Все пак тези персони трябва да служат за пример. И май вече ни писна от лоши примери.

Явно на „най-достойния“ не му е дип приятно да му се ровят в интимностите с въпроси от рода „Защо кошаревските свидетели по делата му са съдружници с изгората му?“ и пр.

Защото, както е казал поетът, „разровиш ли го, ще мирише“.

Някои твърдят, че законът е над всичко. Но ако в закона прозира аморалност, тогава той е под всичко.

Но на кого ли му дреме за морала?

Най-малкото на прокуратурата, която гледа да удари кьоравото, имайки предвид Темида.

Твърди се, че на по-нежната част от протестиращите в защита им раздавали безплатно дамски превръзки „Темида“. Лошо няма – крайно време е да има и такива. Па ако може и с крилца!