Медия без
политическа реклама

Новини с добавена стойност

Нас ни няма там и никога не сме съществували. Нихилизъм на кутийки

Из "Политически НЕкоректно" по БНР с водещ Силвия Великова

15 Юли 2023Г-н БАЛЕВ
Шарж: Алла и Чавдар Георгиеви

"Новини с добавена стойност е седмичен радиобюлетин в стил академичен пънк-рок. (Обичайно в неделя, по изключение в събота.)

***

Пак успяхме да се изпокараме ние българите, този път за един пилон и начина, по който третираме българското знаме. 

Има хора с екологически и естетически възражения срещу пилона на Рожен, разбира се и политическите пристрастия имат роля в отношението към тоя патриотичен акт в лоното на планината. 

Но важното е, че президентът - обединител на нацията, използва повода да дообедини българите на принципа: който се обедини около моята инициатива, той е родолюбец, останалите са нихилисти и баборугатели! 

Това беше много убедително-обединително и беше много важно да се обясни на хората, че който има забележки по инициативата, той не обича знамето и родината си. 

Това е долу горе като съждението, че който се съмнява в Истанбулската конвенция, задължително бие жена си с невиждана ярост. 

Нихил означава нищо. Нихилистът е човек, който смята, че истината е непознаваема, извън нашите възприятия няма нищо, бог е измишльотина, няма правилно и неправилно поведение, има само воля за действие. 

Примерно студентът Разколников от “Престъпление и наказание” се нагълтал с такива нихилистични идеи, че трябва да се действа отвъд понятията за добро и зло. 

С тия пагубни идеи в бедната си глава студентът отива да убие бабичката, после обаче се поболява от угризения на съвестта и някои работи му стават ясни по трудния начин. Най-вече му става ясно, че нихилизмът не е за всеки и че той конкретно не става за Наполеон - понеже Наполеон няма такива проблеми с гузната съвест и ликвидирането на сто или двеста хиляди човека. 

Твар ли съм, трепереща, или имам право? - пита Разколников. Въшка ли съм или Наполеон? И сам си отговаря - въшка съм, не трябваше да правя глупости, повече християнско смирение трябва в тоя живот! Долу-горе това представлява дебелият роман в много сбит преразказ.  

А една наша велика бабичка, бивша надзирателка, наскоро имаше много интересен прочит на същия сюжет. Тя каза така: 

Ние, българите, станахме въшки в наполеонките на историята!... Трябва да действаме по-решително - като Наполеон, не като Разколников!  

Но - това са големите писатели, едни ги четат като ужасно предупреждение, други като инструкция за употреба, трети не ги четат изобщо, четвърти им се смеят. Аз конкретно Достоевски го чета като хумористична гротеска и ми е хоби да го громя, защото е либералоотстъпник. Царят пратил Достоевски на каторга, там писателят обърнал палачинката, зарязал либералните ценности, а на дърти години вече се занимавал с ултраконсервативна пропаганда и цуни-гуни с царското семейство. 

Но стига сме се ровили в сенките на миналото - нас ни няма там. 

А в днешно време се оказва, че нихилистът Евгений Пригожин, собственикът на частната военна кампания “Вагнер”, всъщност е собственик на мъртви души, които не съществуват. 

Така каза президентът Путин, който декларативно не е нихилист, но създава огромни пространства с информационна антиматерия - някакви черни дупки с нещо като нищо на света. 

“Вагнер” не съществува, каза Путин, обяснявайки, че в Руската федерация частни армии няма, наемничеството е забранено със закон, следователно - няма такива хора и организации. 

Няколко дни по-рано Путин разказа колко милиарда изхарчила руската държава за това нищо, наречено “Вагнер”. Нихил. 

Те така говореха за вагнеровците, още когато Русия се намеси в гражданската война в Сирия - тези мъже участваха в бойните действия без документи в себе си, а официалната позиция беше, че такива хора няма там, не съществуват. Их там нет. Съответно ги наричаха ихтамнеты.

После по същия начин вагнеровци-ихтамнеты шетаха в Източна Украйна още през 2014, като тероризираха местното население, ужким борейки се за правата на рускоезичните. Но тях ги нямаше там, а сега разбираме, че никога не са съществували.

Загадъчни славянски мъртви души! 

Всичко това ми напомни за един лиричен къс от българската литература. 

Големият поет Димитър Воев, който е някъде отвъд смъртта, има една такава импресия, част от която ще прочета:

Йон и Ана бяха застанали на ръба на огромна черна скала.

- Какво е това под нас? - попита тя.

- Това са световете, Ана - отговори той. - Ето, виждаш ли, всичко се върти кръгообразно под нас.

- Всичко ли е това?

- Да - каза Йон.

- А ние къде сме? - попита тя.

- Чуй ме Ана - ти знаеш че ние отчитаме времето и реалността по това, което си спомняме за нас. За всичко, което се е случило, ние бъркаме назад в спомените си. Ако не бяха те, ние нямаше да знаем кои сме, следователно, нямаше да ни има. Но след като ние си спомняме всичко, което ни се е случило, и можем със същата сила и въздействие да си представим различни неща и случки, които са измислени чрез нашия разум, то тогава къде е разликата между това, което ни се е случило, и това, което си представяме. Няма разлика. Това означава, Ана, че ние никога не сме съществували, не сме били, няма ни сега и никога няма да бъдем. Никога.

Край на цитата, край на петминутката ни за размисъл и веселие, желая ви дочуване във всяко едно отношение, скъпи съучастници - и нека продължим интензивно да си въобразяваме, че мислим, следователно съществуваме.