Медия без
политическа реклама

Фейк бюлетин

На страната на решителните и предприемчивите 

Из "Политически НЕкоректно" по БНР с водещ Силвия Великова

10 Септ. 2023Г-н БАЛЕВ
Шарж: Алла и Чавдар Георгиеви

"Новини с добавена стойност" е неделен радиобюлетин в стил академичен пънк-рок

***

Един украински пропагандист каза тия дни, че Бог е на страната на тези, които умеят да вземат решения. 

Това е, разбира се, ефектна фраза, като за консуматори на пропаганда, но в нея има доза истина. 

Аз впрочем подкрепям украинската пропаганда в битката на информационния фронт, която е не по-малко ожесточена от тази на бойното поле. 

Не твърдя, че едната пропаганда казва истината, а другата лъже. Ясно ми е, че целта на всяка пропаганда не е някаква си непознаваема Истина, а победата на нашите срещу вашите. Накрая ще спечели не този, който е по-морален, а този, който е по-решителен, по-упорит, по-издръжлив, по-способен да убива. 

Само че аз подкрепям украинските пропагандисти заради статута на Украйна на страна жертва. Знам, естествено, фалшивите контрааргументи за това, че Руската федерация ужким не била агресор и завоевател, а се бори за мир и се защитава от агресията на Колективния Запад, САЩ, НАТО и техните марионетки в Украйна. Но в това ще повярвам тогава, когато Колективният Запад нападне Руската федерация и когато Украйна прояви претенции към Белгород примерно. 

Аз знам един певец, родом от руския град Белгород. Той казва, че за белгородчани навремето регионална столица и областен център бил украинският град Харков. Там ходели, когато искат да отидат в “големия град”. За някои си украински националисти Белгород може би е част от Харковщината. Сигурно има мераклии да го присъединят към територията на Украйна, луди хора има навсякъде. Но това не е държавна политика на Украйна. Въобще - в Украйна като във всяка държава има нацисти, фашисти, ксенофоби,  но това не е държавна политика - а същото не може да се каже за държавата агресор, която безчинства в Украйна, убива предимно рускоезичното население и унищожава рускоезичните градове. 

Т.нар. денацификация в Украйна засега се получава като дерусификация. 

Бойните действия се водят най-вече в рускоезичните райони, чиито жители в голямата си част вече са или избягали, или избити. 

Това са последиците от съдбоносно погрешното решение на Путин - Руската федерация да слага ред в Украйна, а не в собствените си граници. 

***

Подобни поговорки за решителността и предприемчивостта има и в нашия фолклор - помогни си сам, да ти помогне и Господ. 

Или - разчисти деретата, вместо да ги застрояваш. Май няма такава поговорка, но е време да възникне, за да не слагаме след дъжд качулка и след потоп превенция. 

В съветската класика пък писателите Илф и Петров постановиха, че делото на давещите се остава в ръцете на самите давещи се. 

Това е доста грубо отношение към жертвите на бедствия - захвърлени като речна костенурка в морето. 

Такива са суровите закони на живота и ние ги спазваме, както спазваме въобще природните закони, без значение дали ни харесва или не.

А това че Бог помага на хората, които умеят да вземат решения - това е вярно, аз съм свидетел, когато съм ровил в страниците на Историята. 

Една приятелка навремето имаше у тях един голям албум с материали за Сталин. Понякога ходех на гости да разглеждаме албума и да съзерцаваме многобройните картини, рисунки, снимки и архивни материали, свързани с красивия мустакат диктатор.

Има една стилистична особеност в изобразяването на тази историческа фигура - на всички картини, в които го има Сталин, той винаги говори нещо, а останалите персонажи го слушат съсредоточено. 

Това е живописен канон на епохата - на картините Сталин говори и взема решения, другите слушат. 

Има само едно изключение, когато Сталин слуша друг да говори - това е, когато на картината присъства и Ленин. Тогава виждаме, че когато Ленин говори, дори Сталин мълчи като някакъв бог пред силата на аргументите и фактите. 

Ленин указва пътя и правилните решения дори на Сталин, всички го слушат и следват, а Народна република България беше осеяна с паметници на Ленин. 

След 10 ноември 1989 започна стихиен Ленинопад - статуите на пролетарския вожд падаха една през друга като идоли, поразени от молитвата на светец.

От цялото това огромно наследство днес е останал само един Ленин в цял ръст - той се намира в русенското село Новград. 

Всичките ръкотворни Ленини изчезнаха от българските площади - къде тихомълком, къде с гръм и трясък - и нямаше такова напрежение, както сега с Паметника на Съветската армия. А сега историческият момент прави решението за преместване на ПСА трудно и почти невъзможно. Обществото е настръхнало и разделено. Ловки шмекери лекомислено си играят с тези настроения и насъскват хората, гъделичкайки долните им инстинкти. 

Аз лично много харесвам Паметника на Съветската армия като дело на човешките ръце и човешкия дух. Когато унищожим живота на Земята и след няколко века тук се завъртят извънземни, те ще хвърлят едно око на земната повърхност и ще кажат: тука няма джан-джун, всички са умрели. И ако Паметникът на Съветската армия е оцелял след Апокалипсиса, извънземните ще го разгледат и ще кажат: интересно! 

Обаче ако извънземните имат някакви общи сведения за човешката история, те веднага ще разпознаят стила, направлението, епохата. Паметникът на Съветската армия е канонично и разпознаваемо произведение. Но неговото място не е в центъра на София, още повече, когато се използва за пропаганда и на сегашната война. И се слага знак на равенство между Съветската армия, борила се някога с фашизма в Европа, и сегашната руска армия, която има съвсем други задачи, които изпълнява под знамето на фалшивия антифашизъм.