Кметът Васил Терзиев предлага Столичната община да придобие скулптурните композиции от паметника на съветската армия, предаде БГНЕС. В момента те са държавна собственост. Наскоро областната управа не продължи договора с фирмата, която бе поставила скелето на постамента на паметника. 

10 дни след предсрочните парламентарни избори кметът Терзиев внася доклад на 29 април 2026 г. с искане държавата да прехвърли собствеността върху скулптурите на Столичната община, която ще организира обществено обсъждане за тяхното бъдещо експониране като част от „културната памет на града“. Решението ще бъде разгледано от Столичния общински съвет на 14 май, като на практика се очертава дебат не просто за собственост, а за това дали и в какъв вид подобни монументи трябва да съществуват в съвременна София, коментира БГНЕС.

Фигурите от паметника бяха демонтирани през декември 2023 г. след дълго натрупван обществен и политически натиск. Процесът беше възприет от част от обществото като късно, но необходимо освобождаване на публичното пространство от символ на тоталитарна епоха, докато други го определиха като спорен акт на „заличаване на история“. Оттогава скулптурите се съхраняват в хале в село Лозен, извън публичен достъп, което допълнително затвори символичната страница на монумента.

Историята на паметника е тясно свързана с политическата трансформация на България през XX век. Монументът е издигнат през 1954 г. в Княжеската градина в София като част от идеологическия разказ на социалистическата държава за ролята на Червената армия във Втората световна война и следвоенния политически ред. В годините след 1989 г. той се превръща в един от най-оспорваните обекти в градската среда — едновременно символ на исторически период и предмет на дълбоко обществено разделение.

През годините паметникът многократно е бил обект на артистични интервенции и политически акции, които допълнително засилват неговата противоречива символика. Най-известната от тях е през 2011 г., когато фигурите бяха преобразени като герои от попкултурата с послание за „съвременност“, а по-късно следват и акции, свързани с войната в Украйна и антисъветски послания. 

На този фон новото предложение за придобиване и потенциално експониране на скулптурите отново поставя въпроса дали обществото е затворило окончателно страницата на този монумент или той продължава да бъде използван като инструмент в политически и културни спорове, десетилетия след промените.