Привиках посланиците на червеното килимче да им поначукам леко тенджерите - счупиха ме от туитове и гадни публикации разни чужди политици и медии. Когато хулят мене, хулят България - ей това ще им обясня. 

Тва Вебер пък как ме ядосА! Шматка неподмила се! Тука го водих преди няма и два месеца да гледа границата, да каже като човек: "България - веднага в Шенген! Външната граница на ЕС се пази перфектно!" Дойде, разходих го, тупах го по рамото, после си рецитираше идеално думичките за Шенген, бях се навил да го подкрепя и аз за шпиценкандидат, ама сега... Ще си опъваме цвичките в контрашпицен кандидат май! 

Те се опитаха да клинчат - ама ние сме просто посланици, ние не можем да контролираме писателската дейност на политиците и журналистите в нашите държави... 

Като не можете - научете се бе! 

Тука мен да сте ме чули да се оплаквам така - ама трудно се контролират медиите, ама те не слушат, ама те си пишат каквото си щат... Няма такива работи при мене и при Дон Шиши! 

Затова не се колебах дълго къде да ги привикам амбасадорите. Нито в Министерския съвет, нито дори в Банкя - събрах ги в ЦУМ! И им казах, че следващия път ще ги привикам в Дупката на Варна! 

Събрах ги значи посланиците, посрещнах ги с Дон Шиши, Дон Цаци и Дон Герги. Дон Цаци ни сервираше, щото е най-интелигентен. 

Погледнах ги едно мръсно-мръсно посланиците, претеглих ги с поглед, видях, че са в полубезтегловност, запалих една пура и се изплюх строго на килимчето: 

- Събрали сме се тука в това, така да се каже, консулство, за да ви река две приказки. Тия ваши медии, тия ваши туитъри, дето каляте България... Как я мислите тая работа, а?! Много съм разочарован. Много ме огорчиха тия писания, че в България имало корупция и сме си трепели журналистите посред бял ден! 

А те взеха да мънкат един през друг. 

- Ами свобода на словото, хън, мън... тя нан мън...

- Няма хън-мън в тая свобода, не го ли разбрахте това бе! - креснах на хън-мънчовците. После се обърнах към Дон Цаци: - Донеси, моля ти се, по 100 грама свобода на словото да обърнем, да си развържем езиците. На Дон Шиши му пресъхна гърлото, хо, хо, хо... Запомнете, амбасадори сплескани! Човек е толкова голям, колкото големи са обемите му! 

- Ей това е приказка! - възхити се Дон Шиши. - Така ли е, Дон Цаци?

- Така е, вярно е - съгласи се Дон Цаци. - Човек е толкова голям, колкото е водоизместимостта му. Открил го е Архимед, който е голям учен, макар че аз познавам по-добре от него принципите на Римското право. 

- Ма не ми говори на римски, нищо не ти се разбира! - прекъсна го Дон Шиши. - И аз имам диплома на юрист, ако нямаш нищо против...

- Нещо си разстроен и ти май - отбеляза Дон Боци. - Виждате ли, посланици! Виждате ли, дами и господа пълномощни представители на вашите вероломни държави! И Дон Шиши е разстроен от вашите медии и масови комуникации. 

- Толкова съм разстроен - потвърди Дон Шиши, - толкова съм разстроен, че се махам от издателския бизнес! Ще си направя една медийна фондация "ТелеГраф Дракула" и само ще смуча кръв от изнасилената журналистика.

- Ей това е приказка! - одобри Дон Боци. - Направо ми вдигна настроението и просто начаса искам да плясна в челото на Дон Герги едни 43 млн. 

- 43,2 - поправи го Дон Герги и се усмихна под мустак без мустак. 

Всички се развеселиха и си викнаха по още 100 гр. свобода на словото, черпиха и посланиците - да видят и те що е свобода, и ги отпратиха по живо, по здраво. 

Те се измъкнаха по шпицове, а малко по-късно бяха забелязани прегърнати по ларгото да вървят на зигзаг и да пеят песни на Pet Shop Boys.