Медия без
политическа реклама

Защо Надал винаги захапва шампионските купи?

24 Окт. 2020
ЕПА/БГНЕС
След като получи разрешение да си свали маската, Рафа Надал повтори ритуала със захапването.

Когато Рафаел Надал спечели рекордната си 13-а титла на "Ролан Гарос", получи специално разрешение да си свали предпазната маска и да захапе купата за традиционните шампионски снимки. Иначе нямаше да е същото...

Това традиционно празнуване на Рафа започна отдавна и претърпя еволюция. През 2005 г., станал шампион в Париж за първи път, той захапа ръба на купата, както бе направил малко по-рано с кристалната ваза от Монте Карло. На следващата година вече трофеят от "Ролан Гарос" бе захапан за дръжката. Същата съдба имаха и следващите 18 купи от турнирите в Големия шлем. И тези от всички останали турнири.

Имаше и проблеми. През 2008 г., като шампион на "Уимбълдън", Надал извърши обичайния си обред и предизвика възмущението на консервативните тенис фенове и почитателите на Роджър Федерер. Тогавашните мнения може да се обобщят в следните няколко изречения: "Той е варварин, който не уважава спорта. Как може да захапва трофея? Реншоу и всички останали стари джентълмени на тениса щяха да се обърнат в гробовете си, ако го бяха видели". 

Самият Надал веднъж разказа пред сп. "Тайм": "Започнах да го правя, когато спечелих първия си турнир. После продължих. Не знам - това ми харесва повече от целуването на купата".

А по време на турнира за Купа "Дейвис" през 2018 г. бе още по-конкретен: "Всичко започна като шега. Но след това фотографите постоянно ме молеха да го правя. Продължавах и сега вече нямам друг избор. И мога да ви уверя - вкусът на купите съвсем не е приятен".

Рафа понякога се сблъсква и с проблеми - най-вече когато купата няма дръжка. Както беше със златния ястреб, връчен му на турнира в Дубай, или с огромната сребърна круша от Акапулко, или с кристалната сфера от Монреал. Но все пак винаги успява да спази традицията...

Ключови думи:

тенис, Рафаел Надал

Още по темата