Не е тайна, че има охлаждане в отношенията между президента на БФС Борислав Михайлов и Петър Хубчев, след като вторият напусна поста на селекционер на националния отбор през пролетта. Но няколко последвали изказвания и решения на футболния съюз навяват на мисли, че между двамата върви тиха война. Нещо, което едва ли някой от тях ще признае публично. Макар фактите да говорят друго.

Щом като се спомена война, то нека всъщност проследим развитието на "бойните действия". В края на май при представянето си като треньор на "Левски" Хубчев за първи път говори за раздялата си с БФС. И остави впечатление, че е напуснал с горчилка в себе си от отношение или действия спрямо него.

"Официалното изказване от БФС е, че сме били раздвоени (б.р. - с екипа му заради офертата от "Левски"), че съм споделил това на президента. Това с цялата отговорност мога да твърдя, че не е истина. Не съм раздвоен, а убеден, че по начина, по който се случваха нещата, не можехме да бъдем полезни там. Уведомих своевременно хората, които трябва да знаят това. Нека не коментираме тази тема, моля ви с цялото си сърце... Не искам да отварям раната. Ще вляза в противоречия с хората. Според твърденията те говорят истината. Аз съм бил откровен и открит... Питайте тях. Те са хора, които говорят истината. Така казват. Ако БФС коментира причините за раздялата, ще говорим на темата. За мен, колкото по-малко се говори на тази тема, толкова по-добре", каза Хубчев.

Коментар от БФС не последва освен от вицепрезидента и отговорника за националния отбор Йордан Лечков, който осмя желанието на Хубчев да отиде пеш до "Герена", след като получил офертата.

В следващите месеци обаче започна да бие на очи друго - вратарят Николай Михайлов, син на Борислав Михайлов,

"залепна" трайно на резервната скамейка

Той стана втори избор при "сините", макар през пролетта да бе със статут на национал и твърд титуляр. В качеството си на такъв той поднови договора си на 1 юни, два дни след представянето на Хубчев, и заговори как иска да допринесе за бъдещите успехи на "Левски". Но не би, поне към момента. В 11-те изминали кръга в Ефбет лига на вратата пази единствено черногорският национал Милан Миятович, а Михайлов получи шанс за запише официални минути едва на 25 септември (или около два месеца и половина след началото на сезона), при това в мач за купата - при 5:1 над "Спартак" (Вн). А е известно, че в тези срещи се дава възможност да играят основно резервите и юношите.

Треньорското ръководство на "Левски" не може да бъде обвинено в субективизъм и тенденциозност, тъй като желязното обяснение е, че Миятович показва добри игри и не е правил груби грешки, че да бъде сменян. Но всичко това видимо не се харесва на Николай Михайлов, а логично и на баща му. Вратарят, естествено, загуби мястото си в националния отбор, нищо че преди дни бе върнат там. Явно мачът срещу "Спартак" (Вн) е бил много убедителен за селекционера Красимир Балъков, че да го викне за евроквалификациите с Черна гора и Англия...

Съответно на Михайлов-младши му писна и взе вече трудно да сдържа недоволството си: "Само ще кажа, че това, което ми беше обещано през лятото, не се случва. Не искам нищо повече да коментирам. Всеки си носи кръста. Така са решили, така се направили... Не съм щастлив обаче от факта, че не ми се дава шанс. Няма да продължавам по този начин. Искам да бъда от полза на любимия си отбор", каза той преди дни пред Gong.bg. Не бе упоменато поименно срещу кого са насочени думите му и кои са "те", но явно става въпрос за хората от треньорското ръководство.

Дали се е променило отношението на БФС към Хубчев при тази ситуация? Не би трябвало. Но будят интерес двете глоби на Хубчев в последния месец - по 200 лв., задето по време на мачовете срещу "Локомотив" (Пд) и "Ботев" (Вр) не е носил на врата си бадж, на който е вписано името и позицията му в клуба. И двете по препоръка на комисията "Етика и феърплей". Спазена си е буквата на наредбата, не бива да се мисли за тенденция спрямо треньора. Също като въпроса с това кой да пази на вратата на "Левски".

Впрочем по въпроса кой да пази отношение взе предвожданият от Борислав Михайлов Изпълком на БФС, който

взе смайващо решение във вторник

да въведе забрана в професионалните клубове у нас (14 в Ефбет лига и 18 във Втора лига) да играят вратари, които не са граждани на ЕС. Това било по предложение на треньорската школа, оглавявана от техническия директор на БФС и бивш ректор на НСА проф. Лъчезар Димитров. Причината за решението вероятно се крие в желание за развитие на млади български футболисти. Но пък странно е, че се отнася единствено за вратари.

Затова нека погледнем кого засяга в момента това. У нас сега има 32 професионални клуба (и по-точно 30, тъй като "Верея" не участва във Втора лига още от началото на сезона, а "Лудогорец II" е дублиращ тим). Преглед на съставите им показва, че има цифром и словом трима вратари, които ще пострадат от решението на БФС. Украинецът Генади Ганев ("Дунав"), аржентинецът Хорхе Броун ("Лудогорец") и... черногорецът Милан Миятович ("Левски"). Всички други се спасяват - бразилецът Густаво Бусато ("ЦСКА-София") има италиански паспорт, сънародникът му Ренан ("Лудогорец") - български. Миодраг Митрович ("Черно море") пък е с босненски, но и швейцарски паспорт, което трябва да го спаси от новото правило. А във Втора лига има само български вратари, при това доста от тях млади. 

Що се отнася до тримата засегнати, Ганев и Броун са твърди резерви... Остава само Миятович, случайно или не... С него "Левски" ще се принуди да се раздели в края на този сезон. И тогава няма да има гаранция, че титулярното място на Николай Михайлов при "сините" ще е гарантирано въпреки този административен ход. Да, може след това да бъде привлечен вратар от ЕС. Което би затвърдило усещането за конфликт между Хубчев и шефа на БФС.

Дали това ще стане или не, всъщност вече няма значение. По-важното е, че (заради въпросното напрежение, което се набива на очи) се стигна до решения от страна на БФС, които, меко казано, са абсурдни, най-малкото защото засягат само вратарския пост. А пък тревожното, ако има действително подобни междуличностни спорове, към каквито мисли насочват фактите, е, че това се случва върху препатилия гръб и на "Левски", и на българския футбол.