Новаторската церемония по откриването илюстрира чудесно една уникална характеристика на XXV зимни олимпийски игри в Милано и Кортина д'Ампецо: за първи път те се провеждат на много места едновременно. Докато стадион "Сан Сиро" в Милано бе центърът, по-малки церемонии с паради на спортисти имаше в Кортина, Предацо и Ливиньо.
Причината за всичко това са големите разстояния в Северна Италия. Пътят между основните градове Милано и Кортина д'Ампецо, например, е 400 км - пет часа и половина с автомобил. А състезанията ще има на 7 различни места, като в случая с алпийските ски, мъжете дори ще стартират на различна писта (Бормио) от жените (Кортина). По тази причина спортистите не отсядат в общо олимпийско село, а са разпръснати по различните локации.
Това предизвика Волфганг Майер, директор по алпийските дисциплини в германската ски асоциация (DSV), да нарече Милано Кортина 2026 "второкласни игри".
Американската ски звезда Линдзи Вон също намира това разделение за "малко странно". "Защото това, което прави олимпийските игри специални, е, че всички са заедно, че обединяват света", каза тя в документалния филм на ARD "Олимпиадата се променя?" (Olympia im Wandel?).
В същия филм директорът по игрите в МОК Кристоф Дуби посочи за пример алпийския регион и заяви: "Не може да имаме всичко. Не може да кажем: "Искаме всичко компактно", но същевременно да искаме да използваме най-добрите съоръжения, без да строим нищо."
Тези проблеми са на практика самопричинени.
МОК добавя все повече дисциплини към програмата
си за зимни игри и в последните години избра градове домакини, готови да инвестират огромни суми. Това доведе до изграждане на прекомерно скъпи съоръжения в Сочи 2014, ПьонгЧанг 2018 и Пекин 2022, някои от които обаче сега почти не се използват.
Този гигантски мащаб опетни донякъде репутацията на зимните игри. Милано Кортина 2026 трябва я лъсне отново. Желанието на МОК е да не се строят нови съоръжения за олимпийските игри. Италианците са се съобразили с това само частично, като изградиха нова писта за бобслей и нова хокейна зала и реновираха и разшириха няколко други обекта до такава степен, че вече не е коректно да се говори за използване на съществуващи спортни съоръжения.
И въпреки тези нови строежи организаторите в Италия трябваше да се спрат на варианта с раздалечени спортни зони. "Мисля, че за зимните игри в европейска обстановка или в Алпите това е единственият възможен модел - каза пред ARD Андреа Варние, изпълнителен директор на фондация "Милано Кортина 2026". - Ето защо смятам, че това е добър експеримент.“
Резултатите от този експеримент ще бъдат наблюдавани с голям интерес и във Франция, и в Швейцария.
Франция, под името "Френски Алпи", вече е избрана за домакин на следващите зимни игри през 2030 г. и, подобно на Италия, разчита на множество клъстери. Тези в Ница и в Горна Савоя, например, са на повече от 500 км един от друг при пътуване с автомобил. А дори се обмисля състезанията по кънки бягане да са в чужбина, за да не се строи леден овал, тъй като Франция няма традиции в този спорт.
Швейцария пък е в т. нар. "привилегирован диалог" с МОК относно зимните игри през 2038 г., което означава, че ако представи подходящо предложение, ще ѝ бъде присъдено домакинството. Там пък предвидените места за провеждане на състезанията са разпръснати из цялата страна.
Децентрализирани, транснационални игри
- това изглежда е бъдещето на зимните олимпиади, особено в светлината на климатичната криза - с малки изключения като Солт Лейк Сити (избран за домакин през 2034 г.). Освен това се обсъжда и ротация на игрите между няколко избрани региона.
Йохан Елиаш, президент на международната федерация по ски (FIS), също вижда предимства в този подход. "Да кажем, че имаме 6, 7, 8 дестинации - места, на които сме били и на които ще отидем отново: по този начин ние също така създаваме стимули за местните хора да продължат да инвестират, защото знаят, че ще бъдат домакини на събитията и трябва да поддържат инфраструктурата", каза Елиаш.
Новият президент на МОК Кърсти Ковънтри очевидно е решила да постави традицията на изпитание, особено при зимните игри. Това е и едно от предизвикателствата пред нея: да има домакин на достъпни и устойчиви игри, без все пак да се губи от поглед олимпийският идеал за събиране на хора от цял свят на едно компактно място.
