По-голямата част от отборите в Първа лига страдат от един остър недоимък - на лидери. На тези, които могат да поведат останалите, да обърнат до голяма степен сами развоя на даден мач. Не само с гол, но и с присъствие на терена. Това са тези същите, които щом повишат тон в съблекалнята, не следва махленска разпра, а напротив - всички слушат респектирани. Заради авторитета на този футболист.
Спомняме си подобни играчи, имаше ги по много във всяко поколение. От по-старите Васил Спасов-Валяка, Георги Пачеджиев, д-р Стефан Божков, Крум Янев, Иван Колев. След това - Георги Аспарухов, Павел Панов, Александър Костов, Наско Сираков, Пламен Гетов, Христо Стоичков, Георги Димитров-Джеки, Петър Жеков, Трифон Иванов, Петър Зехтински, Аян Садъков, Тодор Марев, Петко Петков…. И още много. В минало време.
А сега? В някои отбори от елита ни могат да се похвалят с добри колективи, в други имат и по някоя звезда. Но са единици, които могат все още да кажат, че разполагат с играчи, които палят искрата на тима или пък с един шут могат да решат мач, да измъкнат тима си. Повечето от тях обаче са в пределна възраст и са най-много
на един-два сезона от отказване от футбола
Проблемът е голям, като е показателно, че дори селекционерът на националния отбор Петър Хубчев нееднократно акцентира върху това. "Няма лидер, така беше и в този мач", заяви например той след домакинската загуба с 0:1 от бъдещия световен шампион Франция през октомври 2017 г. А преди началото на тазгодишните мачове за Лигата на нациите треньорът на държавния тим стана по-подробен. И в свой стил - остър и краен.
"Няма човек от тези, които са извикани, на когото да разчитам, че той ще реши мача. Няма такъв, около когото да градим тактиката, да го захранваме само него с пасове и т.н. Нито Ивелин Попов, нито Кирил Десподов, нито който и да е друг може да реши даден мач“, е тежката присъда на Хубчев. Вярно, той намира изход от ситуацията, като подчинява всички на колектива и с отборна игра се търси противопоставяне, до голяма степен с успех.
Но щом лично треньорът признава, че в националния отбор липсват подобни футболисти,
какво остава за Първа лига?
Разбира се, там все още има няколко мохикани. Всички ги знаем. Първосигнално се сещаме веднага за Георги Илиев - ветерана, капитан и вдъхновител на "Черно море". Халфът, който ще измъкне "моряците" я с точен пряк свободен удар, я ще се нагърби да изпълни дузпа… Илиев, който има 63 гола за 12-те си сезона за варненци, бе важен и на другите места, където игра в България - "Локомотив" (Пд) и ЦСКА. От китайския "Шъдзяджуан" пък го изпратиха като герой. Но е решителна фигура най-вече за "Черно море".
Дори и през този сезон, който ще му е последен, 37-годишният халф има до момента 4 гола и 2 асистенции. Само за пример - той вдъхнови "зелено-белите" за равенството 2:2 с "Левски" в София и последвалите победи на 1/8-финала за купата и за първенството във Варна. С две попадения донесе и успеха с 3:2 над "Дунав" във Варна…
Мнозина веднага биха се сетили още за Георги Петков. И с право. 42-годишният ветеран показва нагледно, че клишето "Добрият вратар е половин отбор" има своето покритие. Само да си припомним финала за купата през май срещу "Левски", когато спаси три дузпи (една от тях в редовното време) и така заслужи основните хвалби след триумфа.
Мартин Камбуров пък е човекът, чиито голове продължават да са толкова важни за "Берое". Човекът, пред когото всички в тима имат респект. Така бе и в любимия му "Локомотив" (Пд). На 38 години той не казва дали това ще е последният му сезон. Но демонстрира, че има сили поне за още един. До момента има 10 гола в Първа лига през настоящото първенство, като до голяма степен сам е допринесъл за спечелването на 9 точки.
Прави впечатление, че сред трите отбора, претендиращи за титлата
"Левски" няма подобен футболист в момента
Последните такива бяха Даниел Боримиров, Станислав Ангелов, Елин Топузаков. "Сините" действително разполагат с добри играчи, но дори голямата им звезда Габриел Обертан не може да се похвали с качества на истински лидер на терена.
"ЦСКА-София" пък има един - Николай Бодуров (32 г.). Неслучайно той е несменяем и в 16-те кръга през този сезон досега. Стабилен в защита, има самочувствието да викне на останалите в труден момент, а те пък го слушат. Или пък да тръгне в атака при нужда - спомняте си забележителния му гол срещу "Лудогорец" миналия декември в четвъртфинал за купата.
Що се отнася до "Лудогорец", те имат петима - Марселиньо (34 г.) най-вече, а също Светослав Дяков (34 г.), Козмин Моци (33 г.), Вандерсон (30 г.) и Клаудиу Кешерю (31 г.). Всеки от тях може да поведе тима напред в психологически труден момент, да го извади от дупка.
По-нататък, ако потърсим някой подобен футболист - фактор, безспорен за фенове и съотборници, не откриваме много – донякъде Юлиян Ненов (24 г.) за "Ботев" (Вр), донякъде и Тодор Неделев (25 г.) в "Ботев" (Пд), който обаче не може да разгърне подобни лидерски качества и в националния отбор.
В този списък би следвало да бъде и Борис Галчев (35 г.), който дори и в слаб сезон за "Септември" се опитва да бъде мотор в средата на терена, а когато се стигне до решаващо статично положение, да бъде точен.
Дотук бяха споменати 12 футболисти. Което е отчайващо малко за цялата ни елитна дивизия. Дори статистически по-малко от един човек на отбор. А ако се погледне средната им възраст - 32.9, картината е още по-песимистична...
