Нещо изключително интересно се случва в НБА. Летвата на резултатността се вдигна още повече (113.7 т. на 100 притежания на топката не е имало в историята досега) и вече видяхме 97 мача, в които някой баскетболист е вкарал 40 и повече точки. При това 16 двубоя завършиха с 50+ точки от някой играч, като изпъкват Донован Мичъл от "Кливланд" (71 + 8 борби и 10 асистенции), Лука Дончич от "Далас" (60+21+10), Джоел Ембийд от "Филаделфия" (59+11+8) и Девин Букър от "Финикс" (58+6+5). А сме едва към края на първата половина от редовния сезон.
Какво е обяснението за тази извънредно висока резултатност?
Максимално пространство за атака
Изненадващо сезон 2022/23 е първият от 12 години, в който броят на стрелбите за 3 точки не се е увеличил. Далечните шутове нарастваха през годините, но не и сега - миналия сезон отборите направиха средно по 35.2 опита, а през този към момента са 34.3.
Но с помощта на стрелбата извън дъгата се увеличава свободното пространство за атака. Все по-голяма роля при тройките имат ролевите играчи, които са и лидерите в отборите и притежават повече време топката. И понеже 3 е повече от 2, защитата много по-бдително пази снайперистите на противника и търпи някой друг да се разиграе и да бележи много от други положения при открилите се по-големи пространства.
Има и друг аспект - опитите за далечна стрелба са по-малко, но общата ефективност е нараснала. През 2019/20 в НБА средно бяха реализирани 63,6% опита под коша, 40% от дистанция 1.2-4.5 метра и 40,7% от дистанция 4.8-7.0 м. А този сезон вече имаме 66,4% под коша, 43,4% от 1.2-4.5 м и 41,7% от 4.8-7.0 м.
Баскетболът в НБА се превърна в друг вид спорт за последните 8 години, а в сравнение с 90-те години на миналия век свободното пространство на площадката се увеличи неколкократно. И всички отбори стават все по-ефективни, търсят повече варианти за използване на тази свобода.
Повече талант
Забелязват се две тенденции:
1. От баскетбола на практика изчезват специалистите само в защита. С редки изключения всеки трябва да може да допринася и в нападение. Вече минусите в защита са приемливи, но не и в атака.
2. Всички трябва да могат да стрелят отдалеч, независимо какви са в отбора. И стрелят (често точно) от такива позиции, от които преди никой не си и помисляше. 42-ма баскетболисти в момента имат по над 20 т. средно на мач. През сезон 2016/17 такива бяха 33-ма, а през 2010/11 - само 21.
По умно разпределение на стрелбите
Преди години се считаше, че стрелбата от средна дистанция не е полезна - важаха само поднасяния, тройки и наказателни. Много отбори така строяха и защитата си - важно бе да не позволяват пробиви и стрелби за тройка.
Тази концепция бе преразгледана и преработена. Стрелбата от средна дистанция се премести зад дъгата за 3 точки от страна на ролевите играчи, но се възроди и добрият стар мидрейнджър благодарение на Крис Пол, Девин Букър, Кевин Дюрант и Кайри Ървинг. Дюрант, например, този сезон има 60% успех при стрелба за далечни 2 т.
Същевременно центровете формално уж се връщат на предишните си позиции, но Йокич, Ембийд и Адетокунбо стават все по-полезни. Те не са просто центрове, а нещо като куотърбека в американския футбол - разполагат се в противниковата зона и/или опитват да пробият и вкарат при игра един на един (често със стрелба от средно разстояние), или привличат повече защитници към себе си и разпределят топката за стрелба на съотборниците, които са около дъгата.
И още един нюанс - борбите в нападение. Преди този елемент не бе така важен и от 33.4% успешно овладени отскочили от коша топки в нападение през сезон 1982/83 ефективността падна на 22,3% през 2017/18. Баскетболът просто стана по-бърз и треньорите повече държаха играчите им бързо да се връщат в защита след неуспешна стрелба.
През този сезон обаче борбите в нападение се вдигнаха до 24,1%. И това е, защото много отбори преразгледаха стратегията си по този въпрос, а не само защото при далечни стрелби топката често отскача доста далеч и може да бъде овладяна от атакуващите.
НБА прави всичко, за да увеличи резултатността
Лигата, с помощта на съдиите, изкуствено стимулира този процес. Миналото лято режисьорът Бен Тейлър пусна видео, което подробно илюстрира промените в трактовката на правилника, за да се облекчи животът на атакуващите баскетболисти:
1. От времето на Алън Айверсън съдиите позволяват не само да се държи топката ниско, но и като цяло да се пренася с една ръка, независимо от тупкането по паркета, т.е. да се нарушава правилото "носена топка".
2. Правилото за крачки се усложни неимоверно с появата на разнообразните евростепове, степбекове и други съмнителни откъм правилника трикове. Неочаквано възникна и бе вписано понятието "нулева крачка" (zero step) - т.е. първото стъпване при поемане на топката не се отчита от съдиите, а след това баскетболистът прави останалите две крачки.
3. Физическата борба бе премахната напълно, но пък се появи възможност за симулация и иницииране на контакт от страна на атакуващия играч с отсъждане на фаул в негова полза. За справка - този сезон наказателните удари са средно 23.7 на мач, което е близо до историческия максимум от последните 10 години.
4. Понятието "неправилен заслон" се трансформира съществено, отново с куп нови предположения, облагоделстващи атакуващите.
Преходът в защита е най-лошият в историята
Тази година НБА най-после адаптира правилото от европейския баскетбол, забраняващо прекъсването на бърза атака. Сега това се наказва с технически фаул. И скоростта мигновено с увеличи - 99,4 владения на топката в един мач от 48 минути, срещу 98,2 миналия сезон. Но като цяло повечето отбори имат проблем.
"Преходът в защита преживява най-лошите си времена в историята на НБА - обяснява треньорът на "Голдън Стейт" Стив Кър. - Всеки ден гледаме как пет момчета просто стоят и гледат - някой стреля, някой овладява топката и избягва и всички започват: "О, той просто се откъсна и поднесе към коша". А треньорът взима таймаут. И ние правим така, и останалите. В играта се появи много свобода. А пък баскетболистите са все по-талантливи, което води до свръхрезултатни мачове."
Звездите се възползват от това най-много и тяхната резултатност от бързи пробиви нарасна с почти точка средно на мач: Янис Адетокунбо от 8.5 на 9.3 т., ЛеБрон Джеймс от 7.4 до 8.1, Джейлън Браун от 5.0 до 7.0 и т.н.
Почти не се обръща внимание на защитата
Практически отборите почти не тренират защита, какво остава да правят конкретна защитна концепция за всеки следващ противник. Но когато ролята на звездите става все по-сериозна, такава индиферентност към противника наранява все повече и повече.
Но пък в наши дни вече няма спор кое е по-важно - специалист в защита или специалист в атака. Първият вид, както бе споменато, е на изчезване. И за отборите в НБА е естествен преходът към малки петорки с някоя звезда в тях. Задълбочава се предпочитанието на зонова защита. Това става естествено, защото понастоящем разликите между "зона" и лична защита се сливат: защитниците трябва да покрият толкова много пространство срещу пик-енд-рол (заслон и контразаслон), че това е по-скоро затваряне на определени зони и движение между тях.
Доминацията на звездите е все по-голяма
"Сега отборите не разиграват особено често комбинации - обяснява знаменитият треньор Джеф ван Гънди. - Така основните играчи получават възможност да владеят топката много повече време."
Този сезон 12 баскетболисти правят по повече от 20 изстрела средно, а 14 владеят топката по над 30% от времето в мач. Назад в годините: през 2016/17 трима стреляха по над 20 пъти, а деветима държаха топката над 30% от времето; а през 2010/11 имаше двама с над 20 стрелби и седмина с над 30% притежание.
