Наближаващите коледни празници са един чудесен повод за подаръци от и за футболни фенове. Фланелки, шалове, сувенири... По празниците излизат и специални артикули, има и намаления. Привържениците са щастливи, че могат да купят/получат нещо свързано с любимия си отбор, а същевременно специализираната индустрия печели от това.

България обаче е един от единичните примери в Европа, където подобна картина не е налице. И положителните примери са по-скоро изключение. Ако се говори с факти, те ще са болезнени за онези, които искат да вярват, че Първа лига и отборите в него са футболен продукт на поне средно ниво. И не става дума за често предъвкваните проблеми като липса на зрителски интерес, качеството на играта или условията на стадионите. В случая се спираме само на най-елементарния пример с футболните артикули - нещо, което носи солиден приход в бюджета на всеки нормален професионален клуб.

По този показател могат да бъдат похвалени едва 5 от 14-те отбора в т.нар. футболен елит, които изпъкват най-вече с това, че имат онлайн магазини. Нещо, което отдавна би трябвало да е даденост не само за тях, но и всички останали. Най-напред в това отношение са основните претенденти за титлата в последните три сезона - "Лудогорец", "ЦСКА-София" и "Левски".

Специално разградчани имат направо завидна за българските условия (и всъщност съвсем нормална за европейските стандарти) платформа за търговия с феновете. От официалния сайт на клуба може да се влезе във виртуалния фен магазин, където, освен спортни и тренировъчни екипи и дрехи за свободно време, се предлагат чаши, флагчета, значки, ключодържатели и дори брандирани велосипеди. А и има нещо като "бяла лястовица" - коледна секция с украса за елхата и свещи с логото на клуба. Детайлно е указано и как стоки за феновете могат да се открият не само в Разград, но също в София, Варна, Бургас, Плевен и Шумен. Изключваме, разбира се, фен магазина на клубната база. Като цяло маркетинговият отдел на "Лудогорец" си върши съвестно работата.

Същото може да се каже и за "Левски", който също има добре развит сайт за продажби. И в него има голямо разнообразие, включващо даже луксозни тефтери и химикалки, портфейли, запалки.

Плюс е секцията с детски артикули,

включваща дори и халати за баня. Прави впечатление, че част от разделите тепърва ще се обогатяват, но поне вече е заявено какви артикули да се очакват там. Друг удачен ход от страна на "синия" клуб бе мобилният магазин, който доста време обикаляше с отбора при гостуванията из страната.

По-свит откъм предложения, но все пак действащ, е сайтът за продажби към "ЦСКА-София". Там съдържанието е доста по-класическо, като освен обичайните неща, са добавени само суитшърти, тениски със снимки на някои играчи, както и книгата "70 години слава ЦСКА". И там има перспектива за попълване на съдържанието. Тези, които търсят по-разнообразни артикули, могат да посетят фен магазина пред ст. "Българска армия".

Струва си да се отбележи и "Славия". Най-старият столичен клуб не може да се похвали с огромна фенска маса, но пък за сметка на това

обгрижва добре своите почитатели

и също има онлайн магазин. Там дори е най-голямото разнообразие сред българските клубове откъм видове значки, флагчета, ключодържатели, магнити, подложки за чаши и т.н.

Тъкмо навреме като своеобразен коледен подарък за привържениците си онлайн продажби стартира и "Ботев", макар и с учудващо закъснение на фона на голямата си фенска маса. Асортиментът в новия сайт е доста щедър, като има дори брандирани детски кофички и спинери.

И... положителните примери в общи линии спират дотук. Останалите 9 клуба явно са преценили, че няма да им е рентабилно поддържането на подобен сайт. И че в края на годината едни календари са повече от достатъчни... Вероятно обосновката за това са приходите от продажби във физическите им фен магазини. Буди недоумение, че едва на един от останалите официални сайтове - на "Берое", може да се разбере къде се намира въпросният магазин. Не е трудно да се досети човек - на стадиона, но поне има изведено работно време и снимки. Като старозагорци дават и препратка към "Фейсбук" профила на феншопа си. Впрочем този клуб статистически превъзхождат неколкократно по фенска аудитория "Славия", но учудващо се въздържа да залага на дигитални продажби.

Оттам нататък е наистина предизвикателство, ако не си редовен посетител на мачове и искаш да купиш подарък или пък си фен на отбора, но не живееш в съответния град. Единственият ти шанс е да стигнеш до стадиона и да се надяваш фен магазинът там да работи (ако не е в ден, в който има мач). Понеже в сайтовете на 8 от 14-те клуба в Първа лига

липсва каквато и да е информация за наличие на такъв магазин,

камо ли за работно време. При това в тази бройка влизат клубове с прилична за българските стандарти фенска маса като "Локомотив" (Пд), "Черно море", "Ботев" (Вр), "Етър"... Единствено в интернет страницата на "Дунав" има препратка към фенски форум, където евентуално с доста ровене може да се намери нещо за фен магазина. Но... не е сериозно, в крайна сметка.

Въпрос на интерпретации и субективни мнения е колко демодиран е футболът, който се играе по българските терени. Но е сигурно, че в маркетингово отношение клубовете ни почти изцяло изостават с поне 20 години от средноевропейските. И това - само по отношение на фенските артикули. Тук не засягаме поощряването да заведеш семейството си на мач (семейни билети предлагат отново само "Лудогорец", "ЦСКА-София" и "Левски", като единствено "сините" са се погрижили да има достатъчно забавления за децата на стадиона). Май няма смисъл да се отваря дума и за кетъринг по трибуните или около и на стадиона. Бирата за феновете е тема табу, била тя и безалкохолна. За храна тук-там може да се срещнат мобилни продавачи, изключая тези на семки и минерална вода. При това от тях може да се купят максимум вафли и пакетирани сандвичи. Малък пробив в това отношение прави "Берое" със своя пункт за продажба на хотдог до централната трибуна. Но и в тази насока масово се забелязва нежелание за една неголяма инвестиция, която в крайна сметка може да накара феновете да се чувстват поне малко като нормални хора на стадиона.