Една точка от шест мача. Такава е равносметката за "Лудогорец" и "ЦСКА-София" след първите им три двубоя в групите на Лига Европа, т.е. след преполовяване на участието. Това не кореспондира никак с обявените амбиции на двата отбора за груповата фаза.
От "Лудогорец" например приеха Лига Европа почти като дребна утеха, след като не влязоха в групите на Шампионската лига. И обявиха, че малка компенсация ще бъде поне 1/16-финал в Лига Европа. А треньорът Павел Върба направо се прости с поста си заради непопадането в най-комерсиалния турнир. "След като бяхме елиминирани от Шампионската лига, почувствах, че нещо се случва в клуба. Решиха да ме сменят и приключих. Собственикът искаше да играе в Шампионската лига, за съжаление не изпълних задачата. Те имат най-високите амбиции. Ако не ги постигнат, са разочаровани и търсят други решения", заяви чехът след освобождаването си.
Но е време в "Лудогорец" да признаят пред себе си: отборът е далеч от златните си години и паметните игри през сезони 2014/15 и 2016/17, когато си заслужи място в лигата на шампионите. Тогавашните звезди поостаряха и вече не са на същото ниво, доколкото ги има в състава - Козмин Моци, Сисиньо, Абел Анисе, Светослав Дяков, Клаудиу Кешерю. Вандерсон пък е контузен. Новите може и да имат качества, но още не са се сработили. Подобно мащабно обновяване (7 напуснали, 7 нови) изисква време и влиза в конфликт с желанието на братя Домусчиеви за незабавни резултати. При това положение ни Върба, ни Моуриньо не може да стори чудо, че да угоди на високите им претенции.
Като стана въпрос за Моуриньо - в домакинството срещу "Тотнъм" (1:3) на 5 ноември пролича много ясно
колко е далеч от истината "Лудогорец",
18 удара към вратата (от които половината точни) на сметката "Тотнъм" срещу 7 за домакините (само 3 точни) е върхът на айсберга. На мнозина вероятно им се е запечатал в главата последният гол на "шпорите". В 62-рата мин. Хюн-Мин Сон се появи в игра и 10-ина секунди по-късно се развихри атака, при която играчите на "Лудогорец" бяха само статисти на няколкото паса, които си размениха гостите, за да вкара Ло Селсо за 3:1 след асистенция на корееца. Това беше кратък епизод, в който "Тотнъм" включи капацитета си почти на 100%. През останалото време лондончани не играха и на 50%, тъй като пазеха сили за... неделното си гостуване срещу "Уест Бромич".
Тук не говорим за космическа разлика в бюджетите. А за конкурентна среда - "Тотнъм" играе подобни мачове всяка седмица. Да вземем за пример и считания за най-лесен съперник в групата - "Антверпен", който не изпъква с кой знае колко повече финансова мощ от "Лудогорец". Но успя с убийствена ефективност да си вкара положенията и да спечели с 2:1 в Разград. Защото в Белгия също всяка седмица има подобен мач.
Същевременно "Лудогорец" реално се мобилизира само на срещи в Европа (същото важи и за "ЦСКА-София"). А това е крайно недостатъчно за добро представяне. През останалото време разградчани имат 3-4 по-сериозни мача, като дори и в тях нападателите им не се отличават с особена ефективност, което е фатално, като се стигне до евромачовете. А и във въпросните "дербита" в България леко съдийско рамо, някоя вдигната засада в труден момент (прясна справка - победата с 1:0 над "Левски") са добре дошли за "Лудогорец". И в резултат идва заблудата за високо качество, произтичаща от 9-те поредни шампионски титли. То титлите може и да станат 10, но с тази ниска конкурентна среда отдалечаването от Европа ще е още по-осезаемо.
"ЦСКА-София" пък има друга диагноза. Отборът, пак събран почти наново в началото на сезона, не може да покаже постоянство. Късметът го покриваше многократно. За последно срещу "Царско село" с гола на Санкаре в 90-ата мин. А преди това при победите с 2:1 над "Ботев" (Пд) във II кръг (гол на Белтраме в 92-рата мин.), и с 1:0 над "Славия" в IV кръг (автогол на Венцислав Бенгюзов в 92-рата), прио 1:1 с "Черно море" (Томислав Юрич в 88-ата) и 2:2 с "Етър" (Ахмед Ахмедов в 92-рата). В допълнение са успехите в Лига Европа над малтийския "Сайрънс" с 2:1 (гол на Али Соу в 92-рата) и "Базел" с 3:1 (обръщането стана чрез Тиаго в 88-ата и Ахмедов в 96-ата мин.). Това обаче не е доказателство за класа. Защото един отбор с класа не би допуснал след силен мач в Европа да последва срив в България. Нещото, което изяде главата на Стамен Белчев, без треньорът да е виновен за това.
Вината е в измамното самочувствие,
което носеха успехите в Европа за ръководството. Затова така болезнено бяха приемани равенствата срещу "Арда", "Етър", "Берое"...
Отборът всъщност не е готов. И това лъсна още в първия мач от групите - срещу съперник, уж от "нашата черга", какъвто е "Клуж". Но този съперник за последните 12 години има две участия в ШЛ и 3 в групите на ЛЕ. Което вече изгражда рутина и самочувствие. И тази натрупана разлика се видя на ст. "Васил Левски". Видя се разликата и срещу "Йънг Бойс", както и че няма никакво значение кой ще е треньор.
Да си спомним страхотния мач, който направиха "ЦСКА-София" и "Лудогорец" (2:2) на 20 септември на "Българска армия". Когато отборите играят два пъти седмично по подобен начин, тогава действително могат да претендират за пробив и налагане в Европа. Това важи и за цялата Ефбет лига. Дотогава - по-кротко с целите и с обвиненията за съдийска мафия срещу България. Просто влакът "Европа" все още е твърде бърз, за да скочим в движение в него.
