Най-добрите класирания на български биатлонисти за коронавирусния сезон 2020/21 дойдоха на финалите за Световната купа в Йостерсунд (Шв) миналата седмица. Там двамата лидери на отборите ни - Владимир Илиев и Милена Тодорова, завършиха в Топ 10 на спринтовете, а също така успяха да се класират за масовия старт, което не бяха правили през останалата част от сезона. Но от това представянето на българите не става нито по-добро, нито по-лошо спрямо предишната година. А това не е кой знае колко успокояващо с оглед предстоящата зимна олимпиада в Пекин идния февруари.

Всъщност, единствено 23-годишната Милена Тодорова постигна прогрес в представянето си за Световната купа. Тя постигна най-доброто класиране в кариерата си с 8-ото място в спринта в Йостерсунд, влезе още доста пъти в зоната на точките и в крайна сметка завърши 46-а за Световната купа с актив от 140 т. Така тя подобри представянето си от миналия сезон, в който приключи 47-а със 106 т.

Останалите от женския ни отбор не взеха дори и точка (миналата година поне Даниела Кадева бе 91-ва с 5 т.).

В мъжкия ни тим положението е сходно. След като Красимир Анев се отказа от спорта заради несъгласие с методите на работа на президента на федерацията Екатерина Дафовска, Владимир Илиев остана единствен лидер. След някои колебания, лечение на травма и карантина заради коронавируса, 34-годишният троянчанин стигна пика си през сезона в Йостерсунд - 9-и в спринта и участие в масовия старт, т. е. сред 30-те най-добри на този последен кръг за Световната купа.

Но статистически погледнато, Спортист №1 на България за 2019 г. отстъпва позиции спрямо миналия сезон. Сега той завърши 42-ри за Световната купа със 122 т., докато миналата година бе 35-и със 138 т. В класирането се записаха още Димитър Герджиков и Антон Синапов със скромните 2 и 1 точки.

Когато през май 2020 г. руският треньор Александър Касперович поемаше националните ни отбори, привлечен лично от Екатерина Дафовска, заяви, че "целта са олимпийските игри през 2022 г. и спечелване на медали". Известният специалист добави, че надеждите са в смесената щафета, която била много силна.

Очевидно, че в основата на онова изказване на Касперович бе фактът, че в тима все още беше Красимир Анев. След отказването му българските отбори не могат на практика да сглобят конкурентоспособна щафета в нито една от разновидностите. Смесената (двама мъже и две жени) постигна максимално 14-о място (в Нове Место). Единичната смесена (мъж и жена) бе 19-а на световното първенство в Поклюка (в състав Илиев/Тодорова) и 23-та в Нове Место (Синапов/Здравкова).

Не е цветущо положението и в традиционните щафетни състезания. Мъжете постигнаха най-добро класиране на световното в Поклюка - 16-и, докато през 2019/20 имаха 9-о и две 11-и места. Жените пък се представиха най-добре в Контиолахти - 15-о място, което все пак е по-добре от пика през миналия сезон - 20-ата позиция на световното в Антхолц.

Трябва наистина да вземем под внимание и факта, че българските отбори пропуснаха два кръга за Световната купа през януари заради COVID карантина, но статистиката е безпощадна и сочи, че те тъпчат на едно място. И ако имаме поводи за радост от техни успехи през следващия олимпийски сезон, те ще са по-скоро плод на някакъв проблясък и добро стечение на обстоятелствата, както се получи през 2019-а, когато Владимир Илиев стана световен вицешампион на 20 км.