Борците от националния отбор се провалиха на поредно състезание и затвърдиха впечатлението, че този т. нар. български спорт е в дълбока и изглежда непреодолима криза. На европейското първенство във Варшава (19-25 април) двата ни мъжки отбора спечелиха един-единствен медал и отново останаха в сянката на женския тим, който се завърна с 4 отличия и допринесе за това страната ни да е поне в призовата шесторка в класирането по нации.

Картинката бе същата и на предишното континентално първенство - в Рим през февруари 2020 г. Тогава се вдигна голям шум около сензационната титла в класическия стил на 18-годишния Едмонд Назарян (в неолимпийската кат. 55 кг) и медийното внимание към сина на треньора Армен Назарян остави на заден план провала на мъжете. А те останаха без нито едно друго отличие и тази инерция продължава вече година и два месеца.

Първо бе Световната купа в Белград с едва два бронзови медала в класическия стил. Последва олимпийската квалификация в Будапеща през март, където бяха спечелени едва две квоти -  отГеорги Вангелов в кат. 57 кг на свободната борба и от Кирил Милов в кат. 97 на класическата. Всички останали се провалиха.

Същото се получи и на Евро 2021 във Варшава: ранно отпадане на всички и един-единствен медал - сребърен, на Мирослав Киров в кат. 74 кг. Той победи борци от Сан Марино, Израел и Молдова, а в схватката за титлата загуби с технически туш - 0:10 т., от руснака със словашки паспорт Теймураз Салказанов.

И като стана дума за натурализирани руснаци - на това първенство треньорът на свободняците Валентин Ангелов извади на показ още един, четвърти чеченец с български паспорт. На олимпийската квалификация той заложи на Али Умарпашаев, Ахмед Магамаев и Ахмед Батаев, които не взеха квоти. Сега Умапрашаев не участва, но в тима се появи Ислам Идизов в тежка категория (125 кг). И силите му стигнаха за загуба с технически туш (0:11) още в квалификацията от Денис Храмянков (Блрс). А Магамаев и Батаев отпаднаха на 1/4-финали съответно в  кат. 92 и 97 кг.

С което става все по-очевидно, че чеченският експеримент в отбора по свободна борба не носи дивиденти. Изглежда последният шанс за този квартет бивши руски граждани ще е на олимпийската квалификация в София (6-9 май) - финалната възможност за взимане на квоти. А в момента и двата ни мъжки отбора имат само по една.

Отборът ни по класическа борба също ще има последен шанс да хване олимпийския влак от София. Треньорът Армен Назарян предпочете да остане на подготовка с някои от тези, които имат възможности да се преборят за място в Токио, и изпрати на Евро 2021 помощниците си Елис Гури и Илиян Георгиев с прекроен състав. Надеждите бяха за световния вицешампион Кирил Милов, но той отпадна на 1/4-финал, а всички останали загубиха още първите си схватки...

И отново се стигна дотам жените да бъдат лицето на българската борба. В Рим `20 те спечелиха 2 златни, 2 сребърни и 1 бронзов медал, а във Варшава `21 се отчетоха с титла, 2 сребърни и 1 бронзово отличие. Този път лидерката на отбора Тайбе Юсеин (62 кг) не замина за първенството заради травма, но Биляна Дудова се завърна на европейския връх, макар и в неолимпийската кат. 59 кг, и вече има 4 континентални титли. Миглена Селишка (50 кг) този път загуби на финала, също както и Юлияна Янева (72 кг), а Евелина Николова (57 кг) за втори път спечели бронзов медал.

Така за пореден път съставът на треньора Петър Касабов доказа, че на него може да се разчита на голямо състезание. На олимпийската квалификация в София женският ни отбор ще преследва само три квоти, защото вече има квоти в останалите три олимпийски категории (50, 57 и 62 кг). И е твърде вероятно в Токио да имаме поне 4 представителки - с една повече от Рио `16, когато Елица Янкова (48 кг) спечели единствения ни медал в борбата от тези игри.

При мъжете обаче изглежда непосилно дори да стигнем бройката борци от Рио (5-има в свободния и 3-ма в класическия стил). Засега там имаме по един сигурен представител и надеждите са все по-малки на фона на досегашното представяне на двата ни отбора.